Синдикати и бизнес търсят компромис

Правителството, работодателите и синдикатите обсъждат новите правила за определяне на минималната работна заплата в България, като формулата се очаква да бъде окончателно приета до края на август. По информация на Bulgaria ON AIR обсъжданият базов размер е около 680 евро, но икономистите изразяват сериозни резерви относно реалния напредък в преговорите между социалните партньори.

Закъсняло прилагане на европейската директива

Спорът около най-ниските възнаграждения в страната продължава с десетилетия, но европейските регулации вече притискат институциите за окончателно решение. Според бившия министър на труда и социалната политика Христина Христова, държавата е пропуснала първоначалните срокове за интеграция на новите правила.

"Проблемът с минималната работна заплата е голямата дискусия вече 20 години. Трудно се намира пресечната точка, но вече сме принудени да я намерим. Директивата е от 2022 година. Нашият срок беше 24 ноември 2024 година да я включим в нашето законодателство", коментира Христова. Тя допълни, че Европейският съюз задава само референтни стойности и цели, без да налага конкретни механизми за постигането им.

Въпреки забавянето, бившият социален министър е обнадеждена от развоя на преговорите през настоящата седмица. По думите ѝ е постигнато принципно разбирателство между държавата и социалните партньори, което е рядкост в подобен тип дебати.

Свършен е едва един процент от работата

Икономистите обаче остават скептични към оптимизма на преговарящите. Икономистът доцент Щерьо Ножаров посочи, че до момента правителството и партньорите са стигнали единствено до констатацията на текстовете в директивата, без да са разработили реални механизми.

"До момента като напредък е постигнато това, че според правителството и социалните партньори в член 5 алинея 2 на директивата пише това, което пише. Четирите критерия са буквално написани в същата поредност. Вторият напредък е, че в член 5 алинея 4 пише, че тестът за адекватност е 50 процента съответно от средната работна заплата", обясни Ножаров.

Според него остават още 99 процента от същинската работа, тъй като все още не е ясно с кои икономически показатели ще се измерва всеки един от критериите. Христова също призна, че липсва официално изявление с конкретни детайли след работните срещи.

Рискове от инфлация и държавни разходи

Въвеждането на минимална цена на труда е задължително за България, но крие макроикономически рискове. Икономистите предупреждават, че рязкото вдигане на най-ниските доходи може да предизвика негативни процеси в икономиката.

"Държавите, в които няма минимална работна заплата, имат силно колективно трудово договаряне. Нашият проблем е, че тръгваме от ниско изходно ниво. Рязкото увеличение на заплатите създава инфлация", допълни Щерьо Ножаров.

Христина Христова също изрази притеснение относно фискалната стабилност на страната и опасността от санкции от страна на Брюксел заради макроикономически дисбаланси. "Винаги се притеснявам от санкционната ѝ част. Проблемът е прекомерно раздути, големи държавни разходи", категорична бе тя.