Страната води класацията на ЕС по ръст на минималната заплата, но остава с най-ниските доходи

Правителството предлага да повиши линията на бедност със 126 лева до 764 лева от януари 2026 година, което е увеличение от почти 20 процента. "Като страна член на ЕС, сме ангажирани всяка година да приемаме линията на бедност, свързана със социално-икономическите промени в страната", заяви бившият социален министър Христина Христова в студиото на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ линията на бедност е важна, защото от нея се определят много други плащания - плащанията по Закона за хората с увреждания, месечните социални помощи и целевите помощи за отопление.

България на последно място по доходи

"Ние имаме много сериозен проблем с доходите. България е на последно място в ЕС по доходи, минимална работна заплата", коментира икономистът Юлиан Войнов в ефира на Bulgaria ON AIR. Според него има големия проблем - от една страна нивото на доходите е ниско и държавата прави определени постъпки, включително на базата на европейското законодателство, за да повиши тези доходи до някакъв гарантиран минимум.

"Но от друга страна е увеличаването на тези разходи и така ние сме на първо място в ЕС по ръст на минималната работна заплата и линията на бедност," подчерта икономистът. Той поясни, че по този начин доходите започват да изпреварват ръста на икономиката.

"В един момент това увеличение на всякакви доходи и социални плащания води не до подпомагане на хората, а води до увеличаване на инфлацията," предупреди Войнов.

Проблеми с пенсионната система

Икономистът посочи, че България има проблем и с пенсионната система, като огромният брой хора, които са под нивото на бедност, са пенсионери. Възрастните, които получават минимална пенсия в момента, са около 500 хиляди души.

"Същевременно виждаме, че има нужда от увеличаване на заплатите на учителите заради проблемите, които има това съсловие," подчерта икономистът.

Линията на бедност нараства със 126 лева

Христина Христова е на мнение, че винаги ще има хора, които живеят в риск от бедност. "В България делът на хората е около 20-23 процента, такъв е и средният процент за европейските страни," каза тя.

"Добре е, че от четири години някъде помощите се съобразяват с линията на бедност. Линията на бедност нараства със 126 лева, ние имаме този стар проблем, който е, че трудовите възнаграждения в България, особено минималната работна заплата, имат най-висок ръст в ЕС, и въпреки това оставаме с най-ниските доходи. Това е много тежка ситуация," обясни бившият социален министър.

Вътрешна емиграция заради заплатите

Според Юлиан Войнов проблемът с минималната работна заплата у нас е, че в определени области тя не играе съществена роля, тъй като възнагражденията са много по-големи.

"Проблемът е, че в други области в страната минималната работна заплата се приближава застрашително до средната работна заплата за съответните градове. Това автоматично, че хората сравняват доходите в своето населено място с други населени места, където заплатите са по-високи. Това води до вътрешна емиграция," категоричен е той.

София се превръща в основната притегателна сила на цялата работна ръка в страната, което обезлюдява други области и там вече няма смисъл да се прави бизнес.

Неадекватни решения при заплатите

Христина Христова смята, че трябва да се търси баланс. "Някои разходи бяха направени на недостатъчно разумна и компетентна основа, а на основата на популизъм," каза тя, като се позова на някои заплати в сферата "Сигурност и отбрана", където се даде автоматична формула за увеличаване на заплатите без никакви критерии или резултат.

Икономистът Юлиан Войнов допълни, че пенсионната система се е превърнала в система за социално подпомагане. "Вноските, които хората плащат и работят за пенсия, покриват 50 процента от разходите за пенсии. Всичко останало се плаща от бюджета," обясни той.

По последни данни под линията на бедност са един милион и четиристотин хиляди души или близо 22 процента от населението на страната. Определянето на размера на линията на бедност се извършва всяка година по специална методика на Евростат.