Златното поколение се сбогува с легендарния си капитан

Стотици футболни фенове, близки и съотборници се събраха днес пред столичния храм "Света София", за да изпратят в последния му път легендарния вратар и капитан на националния отбор Борислав Михайлов. Героят от Световното първенство в САЩ '94 почина на 63-годишна възраст във вторник, след като месеци наред се бореше с последствията от тежък инсулт.

Прошката на златното поколение

Сред най-съкрушените на поклонението остана Христо Стоичков, който заедно с Красимир Балъков поднесе венец пред ковчега на своя дългогодишен съотборник. Камата не сдържа сълзите си, спомняйки си за общия им път и огромната роля на Михайлов за историческите успехи на българския футболен тим.

"Преживяли сме много хубави неща, но мерихме сили в един от най-трудните моменти и намерихме сили да кажем 'дотук, продължаваме напред'. Повярвайте, това е човекът, който ни изведе дотам, докъдето стигнахме. Без неговите спасявания и мъки, които преживя като вратар, нямаше да го направим", заявява Христо Стоичков, цитиран от "bTV Спорт".

Скръб по загубените герои

Поклонението пред бившия президент на Българския футболен съюз отваря поредна рана за славното футболно поколение на България. Обществеността ни все още скърби за селекционера Димитър Пенев, който си отиде в началото на тази година, както и за железния защитник Трифон Иванов, починал преди десетилетие.

"Трудни са тези моменти, защото сме израснали заедно. Пенев даде шанс на много млади футболисти. Сега е при Бога. Трифон също е там. Болката е голяма, няма как", споделя легендарният български нападател.

Голямото сърце на капитана

През последните години отношенията между Стоичков и Михайлов преминаха през сложни периоди, но в крайна сметка двамата намериха път един към друг. Носителят на "Златната топка" признава, че дълго време е изпитвал тежест от липсата на комуникация.

"В такава възраст сме, където някои неща трябва да бъдат отстранени. Много време ми тежеше това, че не съм разговарял с него, че нямахме тази топлота. Последните години върнахме това, което започнахме – прегръдката, целувката, усмивката, което показва какъв е Боби – голямо сърце. За мен той никога не каза не", завършва Стоичков.