Бизнесменът разказва за последните дни на Славков в къщата за гости край Казанлък, където внукът на Тодор Живков е открит мъртъв

Седмица преди трагичния инцидент, Тодор Славков – внук на бившия държавен глава Тодор Живков – е пристигнал в къща за гости в село Асен, община Казанлък. Славков е потърсил уединение и почивка на място, стопанисвано от футболния бос и предприемач Христо Крушарски.

"Той ми се обади и ми каза: 'Искам да се усамотя. Да си почина малко.' Видях го преди седмица – изглеждаше спокоен, нищо не подсказваше, че нещо не е наред", разказва Крушарски в интервю за NOVA.

Тялото на Тодор Славков е открито в понеделник, 21 юли, следобед. Според информация от прокуратурата, става дума за самопрострелване със законно притежаван револвер. До момента няма данни за насилие или участие на трети лица.

Къщата за гости се намира в усамотен район край подножието на Стара планина. Местна продавачка споделя, че Славков е бил видян за последно в неделя, изглеждал спокоен и дори усмихнат. На следващия ден неговият племенник започнал да звъни по телефона, но без отговор. Притеснена, жената, която се грижи за къщата, опитала да влезе. Първоначално не успяла, но при втори опит преминала през балкона и направила зловещото откритие.

"Не знаех накъде да тръгна вчера. Голям шок е. Той ми беше като син. Баба му, Бог да я прости, казваше: "Грижи се за него". И така се погрижих… че си отиде преди мен", добавя Крушарски, едва сдържайки емоциите си.

Тодор Славков е роден през 1971 година. Син е на Людмила Живкова – дъщеря на Тодор Живков – и Иван Славков. Полусестра му е дизайнерката Жени Живкова. Израснал е в сложна семейна и историческа среда, белязана от политическото наследство на фамилията Живкови.

След 1989 година Славков живееше далеч от политиката, въпреки че през 2015 година направи опит да влезе в общинския съвет на София от партията „Напред България“, създадена от неговия баща.

В интервю за NOVA от 2016 година той споделя: „Свикнал съм да бъда винаги виновният след '89-та, после винаги невинен – и с едното съм свикнал, и с другото“.

По думите на Крушарски, Славков е бил човек с чувство за хумор, самоирония и дълбока емоционалност: „Раздаваше се за приятелите си. Уважаван беше. Трудно е да говоря за него в минало време.“

Трагично съвпадение е, че датата на неговата смърт – 21 юли – е същата, на която умира и майка му Людмила Живкова през 1981 година. 40 години по-късно, на същата дата, умира и неговият вуйчо. А сега, отново на 21 юли, си отиде и самият той.