Брутният вътрешен продукт на България никога не е бил по-висок, сочат изследвания

Според историка и преподавател в катедра "Политическа икономия" на УНСС Християн Атанасов, българите днес живеят в най-благоприятния икономически период от историята на страната. Тази оценка той направи в предаването "Ревизия" по NOVANEWS, позовавайки се на скорошни изследвания, сравняващи брутния вътрешен продукт на България от 1750 до 2020 година.

"Наскоро излязоха изследвания, които сравняват брутния вътрешен продукт от 1750 година до 2020 година в България. Несъмнено резултатите показват, че живеем в най-доброто време в историята на България", заяви Атанасов пред NOVA, коментирайки икономическото развитие на страната от Освобождението до съвременността.

Икономическото "чудо" след Освобождението

Историкът подчерта, че началото след Освобождението през 1878 година е било изключително трудно, тъй като страната не е разполагала нито с подготвени кадри, нито с необходимите капитали за изграждане на модерна държава. Въпреки това, България успява да намери своя път на развитие.

"Това, което се случва след 1878 г., е едно малко чудо. Започваме от нищото и към края на периода, който съвпада с началото на балканските войни, България е една сравнително добре развита държава, а на Балканите сме дори водеща сила", обясни Атанасов.

Експертът посочи, че успехът се дължи до голяма степен на предприемчивостта на българите още преди Освобождението. Благодарение на частната инициатива, без помощта на Османската империя, българските общини на доброволни начала изграждат училищна организация, която е била водеща в рамките на Османската империя, а занаятчиите отделят средства за образование.

България като привлекателна дестинация за инвестиции

Историкът отбеляза, че в периода след Освобождението България се превръща в привлекателна страна за западни инвестиции, тъй като успява да създаде добра среда за сигурност на чуждестранния капитал, както и предвидима данъчна система.

Според Атанасов е трудно да се прогнозира къде би била България, ако окупацията на Червената армия не беше прекъснала този подем. "Трудно е да се каже къде щяхме да сме, но вероятно щяхме да сме нещо от рода на Гърция или Турция. Стопанският подем е спрян, енергията на младата нация намалена. Нейните крила са прекършени. Драма във всяко едно отношение", коментира той.

Европейският избор на България

По отношение на дискусиите за принадлежността на България към Изтока или Запада, които днес са актуални във връзка с приемането на еврото, Атанасов е категоричен, че българите отдавна са направили своя избор.

"Още по-време на Възраждането българите правят своя избор и около него има консенсус. Васил Левски го е казал най-добре - "Ние трябва да бъде народите на Европа". Ние сме избрали Европа. След освобождението изграждаме европейски институции, по европейски образец. Болшинството от българи винаги са се стремели към Европа", подчерта историкът.

Постижения през годините на независимост

Запитан за най-важното постижение на България през годините на независимост, Християн Атанасов отговори: "Имаме независима българска държава. Кой би си го представил преди 150 години? Няма нищо по-ценно от свободата".

Икономически завои в българската история

По повод националния празник предаването "Ревизия" разгледа как се е променяла икономиката на България със смяната на политическите системи.

На 3 март 1878 година България се появява отново на картата на Европа след 500-годишно отсъствие. Без институции, без администрация, страната започва да изгражда своята държавност и стопански живот, строят се фабрики, правят се бизнес планове.

С идването на Червената армия на 9 септември 1944 година настъпва и нов тип икономика - планова. Всичко постепенно се национализира, а икономиката минава изцяло под контрола на БКП.

Според различни източници, брутният вътрешен продукт на човек от населението в България нараства от 1651 долара през 1950 година до 6200 долара в края на комунизма. Впечатляващият ръст през първите години се дължи на ниската база, от която тръгва страната, тъй като по време на войната почти цялата индустрия работи за нуждите на фронта.

След период от 16 години, през които БВП на глава от населението нараства само с 1000 долара, големият спад започва през 80-те години на миналия век, когато съветските субсидии намаляват. Истината за състоянието на икономиката е разкрита на пленум на БКП през 1989 година, когато Петър Младенов признава: "Другари, картината в икономиката е потресаваща. Ние всяка година казваме, че имаме прираст 5– 6% и т.н. А знаете ли каква е картината? ….ние имаме непрекъснато намаляване".

След трудния преход през 90-те години, включително инфлация от 300% във Виденовото време, масови фалити на банки и срив на валутния курс, с началото на новия век и въвеждането на валутния борд нещата бавно, но сигурно започват да се подобряват.

През 2000 година брутният вътрешен продукт на човек от населението в България е около 3500 лева, през 2010 година достига почти 10000 лева, а през 2020 година - почти 19000 лева. Въпреки че тези показатели все още не са близки до средноевропейските, те представляват значителен напредък, имайки предвид отправната точка на страната.