Рейтинговата агенция отчита хронично недоинвестиране в българските региони

Очакваното приемане на България в еврозоната и новата политическа конфигурация след изборите през април няма да отключат мащабни капиталови вложения по места. Това става ясно от актуален анализ на международната рейтингова агенция "Ес енд Пи Глоубъл Рейтингс" (S&P Global Ratings), публикуван на официалната ѝ страница.

Според експертите, основната пречка пред развитието на регионите остава слабото финансово управление на местната администрация и липсата на дългосрочно стратегическо планиране. Въпреки че ниските нива на дългове подкрепят кредитните рейтинги на общините, агенцията подчертава, че това е резултат от хронично недоинвестиране през последното десетилетие, което пряко ограничава икономическия растеж на страната.

Зависимост от държавния бюджет

Дългът на местните и регионалните власти възлиза на около 0,8 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на България към края на 2024 година, оставайки значително под средните нива за страните от Централна и Източна Европа. Делът на дълговите ценни книжа е едва 1,6 на сто от общия дълг на общините, докато в Полша този показател достига 7,3 на сто, а в Румъния – 11,6 на сто.

Финансовите анализатори допълват, че българските общини страдат от силна зависимост от централния бюджет, като държавните трансфери формират близо 80 на сто от техните оперативни приходи. Законодателната рамка допълнително ограничава гъвкавостта им, тъй като годишните плащания по дълга не могат да надвишават 15 на сто от средния размер на собствените приходи и изравнителните субсидии за предходните три години.

Политическият фактор и административната немощ

Членството в еврозоната и по-ясният политически хоризонт след предсрочните избори на 19 април, спечелени от коалицията на подалия оставка президент Румен Радев, биха могли теоретично да подобрят достъпа до финансиране. Въпреки макроикономическите предпоставки обаче, оценката за развитието остава консервативна.

S&P: "Слабият административен капацитет, неефективните разходни решения и ограничените умения за управление на проекти, особено в по-малките общини, ще продължат да възпрепятстват инвестиционната активност".

България изостава сериозно по ниво на публични инвестиции спрямо Румъния, Унгария, Полша, Хърватия и Чехия. Неблагоприятните демографски тенденции и високата зависимост от изкопаеми горива в някои региони са допълнителни спирачки пред икономическия потенциал.

Стабилни рейтинги за големите градове

Въпреки общата мрачна картина за малките населени места, перспективите по кредитните рейтинги на трите оценявани от агенцията общини остават стабилни. София запазва рейтинг "ВВВ+", Пловдив е оценен с "ВВВ", а Стара Загора получава "ВВВ-". Генералният извод на институцията обаче е категоричен – перспективата пред капиталовите вложения в общините остава силно ограничена заради вътрешните им структурни дефицити.