Дефицитът от над 3 процента не е фатален при правилни държавни инвестиции

България отчита бюджетен дефицит от 3,5 процента от брутния вътрешен продукт за изминалата година, но същинският проблем пред страната остава драстичното неравенство, съобщават от bTV НОВИНИТЕ. Според макроикономиста професор Гарабед Минасян, превишаването на европейските фискални изисквания не е повод за паника, стига публичните средства да се използват за стимулиране на икономиката, а не за потребление.

Данните на Националния статистически институт и европейската статистическа служба Евростат показват, че страната ни излиза извън заложените правила за фискална дисциплина от максимум 3 процента.

Инвестиции срещу дефицит

Средногодишният дефицит на страната в периода от 2021 до 2025 година е 3,1 процента, което е съвсем близо до изискванията на Европейската централна банка.

"Ние успяхме да вържем 3 процента непосредствено преди влизането ни в еврозоната. Но средногодишно за петте години имаме 3,1 процента. А за миналата година имаме 3,6 процента", коментира Гарабед Минасян.

Експертът е категоричен, че дефицитът сам по себе си не е негативно явление.

"Най-важното на дефицита е как се използва. Ако се използва за ядене и пиене, това е лошо. Но ако се използва, за да стимулира икономическата динамика - тогава дори е желателен", уточнява ученият. Според него твърденията, че държавата харчи прекомерно, са пресилени, тъй като проблемът се корени по-скоро в недостатъчната събираемост.

Инфраструктура и развитие

Делът на приходите в държавния бюджет спрямо брутния вътрешен продукт е средно 37,4 процента за последните пет години. Според професора е ключово парите да се насочват приоритетно към инфраструктурни проекти, образователно развитие, здравеопазване, спорт и култура.

"Инвестиционната активност на частния сектор върви ръка за ръка с тази на правителството и публичните разходи. Не може частните инвестиции да растат нагоре, а публичните да стоят долу", добавя той.

Критика към новите политически програми

Икономистът обръща сериозно внимание на факта, че страната ни страда от сериозно обществено разделение, което остава незабелязано от държавното ръководство. "Ние имаме най-голямото социално разслоение в Европа и това, което е лошо, е, че правителството не го забелязва", посочва той, настоявайки за анализ на причините, довели до тази ситуация.

В този контекст макроикономистът анализира и намеренията на победителите от последните парламентарни избори.

"Програмата на "Прогресивна България" съдържа пожелания, но не и действия. Там липсват конкретни мерки, ангажименти и поемането на отговорности", предупреждава експертът.

Той изразява притеснение, че в политическия документ липсва темата за покачването на цените. "В цялата програма никъде не фигурира думата инфлация - цените изобщо не се дискутират. Добре е, че една политическа сила сама ще пише бюджет, но има още много работа да се свърши. Трябва да се детайлизират нещата, които ги няма в програмата", категоричен е Гарабед Минасян.