Ученият Даниел Дракър разкри подробности за лекарствата за отслабване

Началото на съвременната хормонална ера за контрол над диабета не започва в гореща пустиня, а в една академична лаборатория в Бостън през осемдесетте години на миналия век, съобщават от bTV. Там изследователят Джоел Хабенер и младият учен Даниел Дракър получават задачата да разгадаят точната функция на новооткритата молекула, наречена GLP-1. Тяхното откритие днес е в основата на терапии, които не само регулират кръвната захар, но и помагат на милиони да контролират теглото си.

Бостънската лаборатория

Първоначално учените се сблъскват със сериозна пречка. Молекулата GLP-1 (глюкагоноподобен пептид-1), която се произвежда естествено в човешките черва след хранене, има ключова роля за стимулиране на панкреаса да отделя инсулин.

„Това беше фантастичен механизъм, защото хормонът действаше само когато нивата на захарта са високи“, посочват медицинските архиви, описващи първите реакции на екипа.

Проблемът обаче е в нейната устойчивост. В човешкото тяло естественият хормон се разгражда от ензими за по-малко от три минути. Това прави първоначалните опити за превръщането му в ефективно лекарство напълно безполезни, тъй като пациентите биха имали нужда от непрекъснати вливания.

Спасението идва от пустинята

Докато учените търсят начин да удължат живота на молекулата, решението се появява от неочаквано място – пустините на Северна Америка.

През деветдесетте години изследователят Джон Енг открива съединение в отровата на едрия пустинен гущер, известен като хилодерма. Това вещество, наречено екзендин-4, поразително прилича на човешкия хормон GLP-1, но е напълно устойчиво на ензима, който бързо унищожава човешкия еквивалент.

Влечугото, което се храни само няколко пъти в годината, използва този пептид, за да държи панкреаса си в готовност през дългите месеци на глад. Откритието дава ключа към създаването на първите синтетични аналози, които остават активни в тялото с часове, а при по-новите поколения – и със седмици.

Революция в медицината

Днес медикаментите, базирани на този механизъм, трансформират лечението на диабет тип 2. Те изпращат сигнали до мозъка за ситост, забавят изпразването на стомаха и поддържат стабилни нивата на инсулин, без риск от опасно спадане на захарта.

Съвместната работа на пионери като Хабенер и Дракър, съчетана с причудливата биология на пустинния гущер, доказва, че най-големите медицински пробиви често се крият на границата между строгата лабораторна наука и дивата природа.