Без 3 март нито щяхме да имаме какво да съединяваме, нито да го обявяваме за независимо, категоричен е историкът

- Трети март се превърна в оспорвана дата за национален празник през последните години. Вероятно вие, акад. Марков, помните предложението на група историци през октомври 2022-а 10 г. да не честваме национални празници, за да се види кой почитаме най-много. Неин привърженик ли сте?

- За мен Трети март е празник, който не може да бъде оспорван, защото на 3 март (или по-точно на 19 февруари по стар стил - държа на тази дата, защото има бъркотия), България е върната на политическата карта на Европа, откъдето отсъства цели 5 века. Всичко това си има последици, казва акдемик Георги Марков в интервю за 24 ЧАСА.

И тъй като през 90-те години се възвърнаха празниците на 6 и 22 септември, още тогава имаше гласове да са национални празници, аз им казах: “Без 19 февруари нямаше да има нито какво да съединяваме, нито какво да обявяваме за независимо”. Там са корените - в Санстефанския предварителен договор.

Тъкмо през 90-те години поради насаждането на изкуствена русофобия, която особено днес се развихри във връзка с войната в Украйна, сега искат да посегнат и на деня, в който бе подписан Санстефанският мирен договор.

Само че той остава и национален идеал - има въстания, войни, има жертви на българите за национално обединение под държавен покрив. Затова нека не пипаме националния празник на 3 март.

Аргументът, че България не е осъществила мечтата на Левски за чиста и свята република, не издържа. Защото кой освобождава по онова време България? Ами Русия - една абсолютна монархия, а не Съединените щати.

Спорят - не били жертвите 200 хиляди, а 67 800. Това е цинизъм! Тук загиват млади руснаци, финландци, поляци, които освобождават своите братя славяни и православни.

- Вашите колеги от другия лагер обаче припомнят, че войната за освобождение на България от османско владичество Русия е водила не съвсем безкористно. Как ще отговорите?

- Русия е империя и, естествено, още от Петър Велики се стреми към топлите морета. Руско-турските войни са 10 на брой. Нашата е 9-ата освободителна, но е твърде закъсняла. Могла е да бъде такава още Кримската война или поне на прага на освобождението, когато Русия разгромява Османската империя. Но нашите съюзници Великобритания, Франция и Сардиния помагат за спасяването на Османската империя и така отлагат Освобождението.

Преди това Сърбия и Гърция вдигат въстание. Избухва и Априлското въстание. Но нито Сърбия и Гърция щеше да ги има, нито щяхме да победим османците с черешовите си топчета, ако не беше Русия.

- Изглежда някак неудобно на 3 март да славославим армията освободителка, след като България е против войната в Украйна, която днес Русия води, казват вашите колеги.

- Тези войни са в две различни епохи, те са две съвсем различни събития. Не бива да политизираме историята и да смесваме две събития.

- Казахте за Санстефанския мирен договор, че връщал България на картата на света, но пък историците от другия лагер добавят контра - “със силно орязани граници и разделение сред нацията”.

- Берлинският конгрес оряза границите на България и не позволи създаването на голяма славянска държава. Такова е било споразумението между Русия и Австро-Унгария преди войната.

За да осигури неутралитета на Австро-Унгария, Русия обещава, че няма да прави голяма славянска държава. Така и става. Затова Великобритания и Австро-Унгария орязват границите на Санстефанска България и я разпокъсват на 5 части. А не Русия, която впрочем имаше интерес от голяма славянска държава, за да се придвижи към Босфора и Дарданелите.

- Според някои историци 6 септември е по-подходяща дата за национален празник, тъй като Съединението е самостоятелно българско действие, на което тогава се противопоставят Великите сили. Съгласен ли сте?

- Пак ще повторя, че без освобождението нямаше да има Съединение. Нямаше да има Княжество България и Източна Румелия. Това са фактите. А основното събитие е освободителната война.

- Има и други идеи - за национален празник да се обяви 20 април - денят, в който избухва Априлското въстание. Или 24 май. Какво пречи?

- 24 май е светъл български празник. Но е един духовен празник. Какви са националните празници на държави като Франция например? Революциите! САЩ - пак революции. Сърбия, Гърция - въстания.

Вярно, Априлското въстание, а също въстанията в Босна и Херцеговина навремето предизвикаха източната криза. И тогава накараха Александър II да се намеси, въпреки че той не искаше да бъде освободител.

Боеше се от една нова кримска катастрофа, за да не го споходи съдбата на баща му Николай I, който умира след края на Кримската война.

Априлското въстание и кланетата предизвикаха европейското обществено мнение, за да може Русия да се намеси. Наложиха на императора да спасява братята славяни и православните. Но без тази война нямаше да има освобождение.

- Има мнение, че за 32 г., откакто е обявен за национален празник, 3 март не е изпълнил мисията си да обединява, а на този ден ставаме свидетели на конфликти. Гарантира ли смяната на един национален празник с друг, че разединението и конфронтациите в такъв ден няма повече да се случват?

- За мен онова, което стана миналата година на 3 март на връх Шипка, е безобразие. Там поне трябва да бъдем обединени.

За съжаление, има групи, които се мислят за граждани на света и не ги вълнува националната ни история, а само парите. И само за тях се говори. Но парите не са всичко. Имало е хора, които са загивали за националния ни идеал. Моят дядо, когато се връщал от Австрия през 1912 г., е загинал 34-годишен при Бунар хисар. А баща ми като трето дете още не е бил роден. Тогава чак от Америка са се връщали, за да се бият. И са умирали на бойното поле. А днес обратно - бягат. Днес дори и военна служба няма.

Може да ви се сторя пристрастен, но днес с историята се злоупотребява, тя се преиначава.

Искат да приспособят историята към бъдещето. Недейте! Защото историята е такава, каквато е. Руско-турската война, наречена освободителна, не може да се смесва с войната в Украйна, нито Путин - с Александър II. Нека не правим от тези две събития буламач, а да ги оценяваме спрямо епохата, в която се случват.