Европейският модел гарантира равенство, но убива икономическия растеж

Европа изгради прекалено мащабна социална мрежа, която макар да намалява неравенствата, създава сериозни рискове за икономическия растеж и насърчава опортюнизма. Тази теза защити икономистът и бивш председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси Георги Ганев, цитиран от телевизия "NOVA NEWS".

В дискусията за ефективността на европейската социална държава се включи и Гънтрам Волф – бивш директор на авторитетния икономически институт "Брюгел" и настоящ професор, който потърси баланса между пазарната логика и обществената защита.

Капанът на сляпата солидарност

Според Георги Ганев социалната система на Стария континент създава среда, в която някои граждани съзнателно избират да живеят на гърба на останалите.

Георги Ганев: "Тази сляпа за опортюнистично поведение социална система на Европа - ние няма да изоставим никого назад - включва и такива, които взимат житейското решение да живеят на гърба на хората."

Икономистът даде за пример Съединените щати, където социалната мрежа е много по-тънка, и Скандинавските страни, които въпреки щедростта си успяват да запазят функциониращи пазарни механизми. Той беше категоричен, че солидарността губи смисъла си, когато е превърната в институционална принуда.

Георги Ганев: "Абсолютно не. Българската пенсионна система например не е солидарна, защото нямаш избор. Солидарен си, когато има избор."

По думите му истинската солидарност означава ресурсите от труда на хората да отиват при реално нуждаещите се, а не да подпомагат тези, на които просто им е по-удобно да не работят. Експертът предупреди, че прекомерното облагане на натрупания капитал заради социални приоритети неминуемо води до тежки системни проблеми, давайки за пример икономическия крах на Венецуела през последните десетилетия.

Балансът между пазар и сигурност

От своя страна Гънтрам Волф защити европейския модел, изтъквайки, че той успешно съчетава свободните пазари със стабилна предпазна мрежа.

Гънтрам Волф: "Тази мрежа се е доказала не само като социално справедлива и равнопоставена, но на някои измерения и като ефективна за пазара на труда."

Позовавайки се на ключовия доклад на Марио Драги за европейската конкурентоспособност, Гънтрам Волф коментира и технологичното и индустриално изоставане на Европа спрямо САЩ. Той подчерта, че проблемът не се крие в почасовата производителност, където европейците са изключително ефективни, а в общия обем работни часове. Според него по-малкото работно време позволява на хората да живеят пълноценно, а голяма част от скорошния икономически ръст отвъд Океана се дължи на успеха на едва няколко гигантски технологични компании.

Шведският експеримент на Олоф Палме

Историческите корени на мащабната европейска социална държава се крият в опустошенията от двете световни войни. Най-яркият пример за подобен радикален подход е Швеция под ръководството на двукратния премиер Олоф Палме. Страната достига абсолютния връх на социалната държава, налагайки едни от най-високите данъци в света срещу гаранции за универсални права, мащабни публични трансфери и почти нулево неравенство.

Въпреки че Олоф Палме открито приоритизира социалната справедливост пред чистия икономически растеж, Швеция остава една от най-богатите държави в света. Този успех обаче стъпва върху солидната капиталистическа основа, изградена между 1870 г. и 1950 г., когато страната трупа огромно богатство чрез масова индустриализация, иновации и свободна пазарна икономика с ниски данъци.