Над 70 процента от хората настояват за прозрачност

Въпросът кой трябва да поеме разходите за прозрачност при музиката, създадена с изкуствен интелект, се превръща в основен бизнес казус. Това обяви основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, където коментира правото на слушателите да бъдат информирани за произхода на аудиосъдържанието в дигиталното пространство.

Потребителски нагласи и финансова тежест

Проучване на агенция YouGov сред над 4000 души на възраст между 12 и 65 години в скандинавските държави разкрива сериозно разминаване между очакванията на аудиторията и нейната готовност да плаща. Според данните значително мнозинство настоява за контрол над съдържанието.

„Над 70% от потребителите искат да знаят, ако в плейлистите им в стрийминг платформите или по радиото звучат музикални произведения, които са генерирани с изкуствен интелект, както и да могат да филтрират тези тракове“, съобщава Габриела Руменова.

Тя допълва, че 77 на сто от анкетираните смятат, че авторите трябва сами да решават дали техните произведения и гласове да служат за обучение на алгоритми. Същевременно 74 процента подкрепят идеята творците да получават възнаграждение при използване на музиката им за ново съдържание. Въпреки това над половината участници отказват да плащат по-скъп абонамент за стрийминг, дори това да гарантира по-добри доходи за изпълнителите. Едва всеки пети е склонен да доплати за функция, която филтрира машинно генерираната музика.

Европейски регулации и авторски права

Макар данните да обхващат специфични пазари като Дания, Норвегия, Швеция и Финландия, в Европейския съюз вече съществува правна рамка, която задава конкретни очаквания и задължения за платформите.

Първият стълб е Регламентът за изкуствения интелект, който изисква генерираното съдържание да бъде маркирано така, че да се засича автоматизирано. Експертът обаче поставя въпроса дали тази информация ще бъде реално видима и разбираема за крайния потребител. Втората посока е защитата от нелоялни търговски практики, където прикриването на произхода на съдържанието може да се тълкува като заблуждаващо бездействие.

„Не всеки случай, в който произведение е създадено с изкуствен интелект и това не е обозначено, означава автоматично нелоялна търговска практика. Всеки случай трябва да се изследва индивидуално“, обяснява Руменова.

Третият аспект обхваща авторските права в цифровия единен пазар, които позволяват на творците да забранят използването на техните произведения за автоматизиран анализ на текст и данни.

Прозрачността като премиум услуга

В разговор с водещата Роселина Петкова става ясно, че значителна част от публиката все още предпочита човешкия фактор в изкуството, като технологията се възприема по-скоро като помощен инструмент. Някои стрийминг платформи вече разработват инструменти за обозначаване на такова съдържание, разчитайки на механизми за подаване на сигнали и последваща проверка.

Съществува вероятност в бъдеще опциите за филтриране да се превърнат в платени функционалности. Според Руменова обаче прозрачността не бива да става ексклузивна услуга, достъпна само срещу допълнително заплащане, тъй като осигурява базова информираност.

„Това е част от общото ни израстване като общество – да разбираме, че всеки човек има права и задължения и че отговорността на всеки един от нас е да ги съблюдава“, обобщава основателят на „Ние, потребителите“.