В последните месеци, се говори усилено за реформата на г-н Петър Москов. Много неща се изговориха, но както винаги реални действия и резултати няма.

Също така всички чухме за шефът на МБАЛ - Русе, който се престори на просяк в собствената си болница! Вдигна се много медиен шум и д-р Иван Стоянов стана звезда.

Започна се усилено да се говори за ново Спешно отделение в Русе, което щяло да като от едноименния американски сериал.

До тук всичко изглежда прекрасно, но ние пациентите си останахме в реалността, а тя е много грозна.

В потвърждение на това Ви представяме неприятната история на София Илианова, която се свърза с редакцията на Dunavmost.bg.

Г-жа Илианова да сподели каква гавра са си направили специалистите от Спешно отделение - Русе с нея и нейното дете.

Ето и потресаващата история на г-жа София Илианова:

Ще се опитам да бъда максимално кратка и без излишни емоции.

На 23.05.15 дъщеря ми, която е на 2 години и половина падна, бликна страшно много кръв от ръката и, макар да изглеждаше само охлузена аз спрях едно такси и отидох в бърза помощ.

Беше към 19:40 часа, имаше хора, но никой не изглеждаше спешен.

Позвъних, отвори ми закръглена жена с къса тъмна коса, обясних й какво е станало, каза че трябва да чакаме хирурга, който в момента бил зает.

Изблъска ме навън и ми каза да се поразходя!!!

Нямах намерение да се разхождам, не за това бях отишла там. Седнах отпред с детето чинно, да чакам хирурга.

Започнаха да викат пациенти един по един с условието "Който е за ортопед да влезе!" Така влязоха поне 5 човека, а ние все още чакахме.

Изнервих се!

Позвъних пак, казах им, че не мога да чакам повече, детето цялото е в кръв. Тогава една още по-нагла руса девойка, със слушалки ми каза да чакаме ортопед щом така са ми казали. В този момент пристигна майка ми, възмути се как може да чакам толкова дълго с малко дете и предложи да се обадим на телевизията.

Тогава чак ни пуснаха да влезем.Слава богу в ръката на детето нямаше нищо забито. Доктора, който се оказа ортопед, всъщност накрая след толкова чакане влязохме при него, а отнякъде се появи и Доктор "Х" (хирурга), но само като наблюдател.

Умишлено не споменавам имена, целта ми не е да топя никой. Те се знаят кои са. Ортопеда превърза ръката на детето, а хирурга гледаше с празен поглед. Превръзка, която можеше да направи и една медицинска сестра.

Защо беше всичко това? Защо беше гаврата с мен и детето ми?

Защо ми казаха да чакам хирург, а я превърза ортопед?

Защо след 40 мин чакане трябваше да ги заплаша, че ще извикам телевизия за да ми обърнат внимание?

Кой беше по-спешен от дъщеря ми в този момент?

Имаше хора които чакаха резултати от изследвания, и които бяха за смяна на превръзка?

А дъщеря ми трябваше само да се превърже?

Дискриминирана ли бях? И на какво основание?

На основание, че съм родила едно дете, не 10 и го издържам без всякаква помощ от държавата?

На основание, че не вземам социални помощи, детски, нито майчински 2 години както масата жени в България за които майчинството се е превърнало в бизнес!

Да раждат по едно и после по още едно за да са 4 години по майчинство.

Аз съм за г-н Москов и за реформата, защото очевидно положението в момента е стигнало дъното. Когато прочетох за експеримента, който си е направил новия шеф на МБАЛ Русе ми се искаше да му споделя моя опит, който не беше експеримент и за съжаление, не е и прецедент, а явно спешна помощ, трябва да се преименува на Смешна помощ!

П.С По стечение на обстоятелствата съм в чужбина и пиша от телефона си, за това се извинявам за словореда.

На снимките се виждат роклята на дъщеря ми и моята блуза, които бяха напоени с кръв. Може сами да прецените в какъв вид ни предложиха да се разходим!

След 5-тия пациент за ортопед извикаха "Майката с детето за ортопед" помислих, че съм аз и веднага скочих (въпреки нареждането да чакам хирург), но тогава русата дама със слушалките ми каза "не ти" и влезе друга жена с момче на около 10 години.

Гаврата беше пълна!

Всички чакащи отпред независимо от етноса си, проявиха съжаление към мен и се възмутиха как може да ме карат да чакам толкова дълго с малко дете. Дори госпожата която влезе с момчето преди мен, когато излезе ми каза: "попитах ги само един хирург ли имат?" Проблема не беше хирурга, а отношението.

Дори когато за първи път позвъних и попитах, има ли къде да се измием, след като не могат да ни приемат веднага, отговора беше: "Няма".

А за това колко грубо натискаха дъщеря ми за да не мърда изобщо не искам да коментирам....