Пакетът “Макрон” е само върхът на айсберга.

Два работни документа показват, че Франция е начело на офанзива срещу нелоялната конкуренция с ниското заплащане в страни като България.

Франция предлага отпускането на средства от бюджета на ЕС да бъде свързано с условието съответната страна да предлага “справедливи възнаграждания, които осигуряват приличен жизнен стандарт”. Друго условие да бъде установена среда, в която профсъюзите могат да играят реална роля, както и алтернативен доход, ако работникът е принуден да прекрати кариерата си.

Това съобщава EURACTIV.bg.

Вероятно заради значителния лобистки капацитет на транспортния сектор, българската общественост е запозната с водените от Франция усилия да лиши България и други страни от източна Европа от сравнителни преимущества в областта на транспортния сектора. Подобни усилия Франция полага и в по-широк план. Те се засилват в момент, когато се договаря дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г.

Мотивацията на Франция е повече от ясна. Изправен пред нестихващи социални протести, президентът Макрон има нужда да демонстира твърда политика срещу нелоялната конкуренция на по-слабо платените работници от Източна Европа на френския пазар на труда.

Едното от предложенията на Франция цели да лиши страна-членка от европейско финансиране, ако тя не осигурява “приличен жизнен стандарт“. Другото би задължило фирмите, които изпращат командировани работници, да плащат осигуровки равни с тези на приемащата държава.

Нещо повече, Франция е успяла да мобилизира в своя подкрепа срещу източноевропейците други “бедняци“ от ЕС. Това са страните от южната периферия – Португалия, Италия, Гърция и Испания, наричани понякога с неласкавия акроним PIGS.

В документ с дата декември 2019 г. Франция и тези четири страни от южната периферия предлагат отпускането на средства от бюджета на ЕС да бъде свързано с условието съответната страна да предлага “спаведливи възнаграждания, които осигуряват приличен жизнен стандарт”, да бъде установена среда, в която профсъюзите могат да играят реална роля, както и алтернативен доход, ако работникът е принуден да прекрати кариерата си.

“Въпреки непрекъснатия процес на конвергенция, днес в ЕС остават силни различия по отношение на социалните стандарти, което вреди на равнопоставеността и лоялната конкуренция в рамките на единния пазар. Още по-лошото е, че някои компании и национални органи могат да бъдат изкушени да подобрят конкурентната си позиция, като печелят от по-ниските социални стандарти, вместо да се концентрират върху фактори като производителност, ефективност или качество и иновативния характер на своите стоки и услуги“, пише в документа.

При липсата на каквито и да било реформи в България в продължение на десет години, горното описание разобличава единственото сравнително преимущество на българската икономика – ниските доходи, които създават класа от “работещи бедни“. Точно това, според Франция и нейните съмишленици, е в противоречие с европейските политики, включително Европейския стълб на социалните права.

Друг френски документ е посветен на изключително чувствителната на Запад тема за командированите рабогници – има се предвид най-вече работниците от Източна Европа, които фирми от техните страни командироват за извършване на дейности в по-богатите стани-членки, най-вече в сектора на строителството.

Вече е в сила европейска директива, свързана с темата, която  станите-членки да приложат в законодателството си до 30 юли 2020 година. Тя гласи, че за равен труд на едно и също място работниците от Източна Европа трябва да получават заплащане, равно на това на колегите им в съответната държава. Новото предложение се отнася до социалните им осигуровки. Според Франция осигуровките трябва да са равни с тези на страната на извършване на работата.

Френското предложение има за цел да намали до миминум интереса на фирми от Източна Европа да изпращат работници в Западна Европа. В същото време евентулните промени в законодателството няма да окажат негативно въздействие в обратната посока.

За българските работници приемането на подобни предложения вероятно ще доведе до увеличаване на заплащането им и на социалните им осигуровки, но може да намали конкурентоспособността на български фирми, и съответно шансовете те да ги изпратят на работа в по-богатите страни в ЕС.