Новият режим на Общността позволява стартиране на бизнес за под 100 евро

Европейските предприемачи ще имат възможността да регистрират дружество изцяло онлайн, от всяка точка на Европейския съюз, в рамките на едва 48 часа. Тази мащабна промяна в корпоративното право се очаква да стане реалност чрез т.нар. 28-и режим, официално озаглавен "EU Inc." (Societas Europaea Unificata). Проектът понастоящем се разглежда в комисиите на Европейския парламент, като институциите са си поставили амбициозната цел да постигнат окончателно споразумение до края на 2026 година.

Инициативата, представена официално от Европейската комисия на 18 март тази година, цели да създаде единна хармонизирана правна рамка, която да функционира успоредно с 27-те национални законодателства. Това ще спести на стартиращите компании административната тежест да се лутат сред над 60 различни правни форми на дружества в Европа.

Урсула фон дер Лайен, цитирана от официалния пресцентър на Комисията, коментира мащаба на мярката: "С EU Inc. ние драстично улесняваме започването и разрастването на бизнес в цяла Европа. Нашата цел е ясна: една Европа – един пазар – до 2028 г."

Трети опит за историческа реформа

Обособяването на единен европейски формат за малкия и среден бизнес е сред най-дълго отлаганите реформи в Брюксел. Това е третият опит на институциите да прокарат подобно законодателство, след като аналогични проекти се провалиха през 2008 и 2014 година заради съпротивата на отделни държави членки.

До момента на европейско ниво съществуваше единствено формата "Societas Europaea" (SE), която обаче изисква огромен капитал и на практика обслужва само големи публични мултинационални корпорации. Новият 28-и режим е конструиран специфично за нуждите на малките и средни предприятия (МСП) и иновативните стартъпи, като целта е да се спре изтичането на технологични бизнеси към по-гъвкавите пазари в Съединените щати и Азия.

Документите за регистрация ще се подават само веднъж чрез централизиран интерфейс, свързващ националните търговски регистри. Таксата за учредяване ще бъде под 100 евро, като се премахва изискването за висок минимален дялов капитал. Компаниите автоматично ще получават данъчен и ДДС номер, като отпада и необходимостта от физическо присъствие при операции по финансиране или прехвърляне на акции.

Бариери пред прането на пари

По време на специален брифинг в Брюксел, евродепутатът Илхан Кючюк, който оглавява ключовата за досието Комисия по правни въпроси (JURI) в Европейския парламент, коментира защитните механизми на проекта.

Според представените от него данни, законовата рамка ще включва строги бариери срещу прането на пари и няма да допусне създаването на фиктивни структури – така наречените "фирми пощенски кутии". Тези кухи дружества често се използват за прехвърляне на несъбираеми дългове, укриване на данъци или незаконно изпращане на работници в чужбина. За да се предотврати това, 28-ият режим предвижда изграждането на централен регистър. В него ще има ясна проследимост на собствеността, оборотите и работната сила, което ще служи като първоначален филтър за легитимността на компаниите.

Остър отпор от европейските синдикати

Въпреки оптимизма на европейските институции и бизнеса, инициативата среща сериозна критика от страна на работническите организации. Според официалното предложение на Комисията, новата форма "EU Inc." напълно запазва правата на служителите, тъй като те остават подчинени на трудовото законодателство в държавата, където физически полагат труд.

Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и организацията IndustriAll Europe обаче предупреждават, че проектът отваря вратата за мащабен социален дъмпинг. Според техните експерти, дигиталният режим създава идеални условия за "forum shopping" – корпоративна практика, при която бизнесът съзнателно избира да се регистрира в европейски юрисдикции с най-слаби социални защити и ниски стандарти.

Синдикатите изразяват опасения, че новите правила могат тихомълком да върнат "принципа на страната на произход", което би позволило на технологичните компании да заобикалят националните трудови инспекции, да избягват колективните трудови договори и да лишат служителите си от гарантираното им право на участие в управителните съвети на дружествата.