Психолози обясняват как да разпознаем разликата между истинския и емоционалния глад

Всеки пети българин признава, че прибягва до храната, когато се чувства тъжен, самотен или стресиран. Според психолози и диетолози това явление, наречено "емоционално хранене", често замества незадоволени емоционални нужди и може да доведе до сериозни здравословни проблеми.

"Когато ядете по емоционални причини, тялото ви се чувства сито, но умът ви остава неудовлетворен", обясняват специалистите. Този модел обикновено започва още в детството, когато не получаваме достатъчно емоционална подкрепа и сигурност.

Как да разпознаем емоционалния глад

Истинският физиологичен глад се появява постепенно, може да бъде задоволен с различни храни и отминава след хранене. За разлика от него, емоционалният глад има няколко характерни особености:

• Идва внезапно и настъпва като силен порив
• Обикновено е насочен към конкретни храни (най-често сладки или мазни)
• Не изчезва дори след консумация на голямо количество храна
• Води до чувство на вина или срам след хранене

"Човекът, който не е бил обичан, трудно се научава да обича – и себе си, и другите", посочват психолозите. Затова основният проблем при емоционалното хранене е липсата на самоприемане и любов към себе си.

Защо прибягваме към храната за утеха

Храната, особено богатата на захар и мазнини, временно повишава нивата на допамин и серотонин – хормоните на удоволствието и спокойствието. Този механизъм обяснява защо в моменти на стрес, тревожност или самота посягаме именно към сладкиши и висококалорични храни.

"Никакво количество храна няма да е достатъчно, за да успокои прекомерното ви желание да бъдете обичани", подчертават специалистите по хранителни разстройства. Когато храната се превърне в основен начин за справяне с трудни емоции, се повишава рискът от затлъстяване, метаболитен синдром и хранителни разстройства.

Пътят към здравословно хранене минава през самоприемането

Експертите предлагат няколко стратегии за преодоляване на емоционалното хранене:

1. Научете се да разпознавате истинския глад – задайте си въпроса: "Гладен ли съм наистина, или са гладни емоциите ми?"
2. Създайте алтернативни механизми за справяне със стреса – физическа активност, разходки в природата, медитация или разговор с близък човек
3. Работете върху самоуважението и самоприемането – при необходимост потърсете професионална помощ
4. Запомнете, че не всяко емоционално хранене е проблем – важно е как то влияе върху качеството на живота ви

"Понякога това, от което наистина имаме нужда, не е шоколад, а прегръдка", споделят психолозите. Осъзнаването на тази истина може да бъде първата стъпка към по-здравословно отношение както към храната, така и към собствените емоции.

"Любовта не се намира в хладилника. Тя започва отвътре – с приемането на себе си и с грижата за собственото благополучие", заключават експертите.