Пак започнаха да се вдигат гласове, които канят тези над два милиона българи, избягали от България, да се върнат тука.

Само че аз не ги искам. Защото ще се върнат тези, които не успяха да се реализират нито тука, нито там. Няма да се върнат няколкото замогнали се там българи, а ще се върне мнозинството, което и за чеп за зеле не става. 

Първо - те бягат от България, защото не могат да поемат отговорност за собствения си живот тука. Отиват в една уредена държавност, вместо да създадат държава тука. Само че, те нямат визия за това и бягат там, където има държава.

Винаги съм казвал, че това е лошата кръв на България, от която трябва да се изчистим.

Тука останаха тези, които могат да носят отговорност не само за собствения си живот, а и за живота на тези около тях. Тези, които напуснаха, не са най-умната и интелигентната част. Защото интелигентният човек носи и визия за бъдещето. Но не за своето бъдеще само, а за бъдещето на страната.

Тези, които заминаха, станаха добре квалифицирани наемни работници. Защото реализираните тук са единствените емигранти, които се реализираха и навън. Защото реализацията пък не е само професионална, тя е и социална.

Защото реализираният професионално човек има вече и своя среда.

Как да се върне тука, след като той отново ще бъде чужд сред свои?

Ще трябва тепърва да се реализира, да доказва кой е, да се интегрира в собствения си народ. Заради това тези, които каним да се върнат, ще бъдат от онази наша нереализираща се никъде емиграция. И ще виснат на нашите вратове, но с изискванията на членове на едни други държави. Ще бъдат пак същите хленчовци, неудовлетворени от никого.

И ще виснат на нашата и без това крехка социална система, като чепове за зеле, които нищо не пускат. От които нито зелева чорба ще протече, нито зелето ще можем да претакаме.

Автор: Христо Стоянов