Бюджет 2026 е деформиран и крие реални разходи, предупреждават доц. Щерьо Ножаров и Юлиан Войнов

Фискалната рамка на Бюджет 2026 влиза за гласуване в пленарната зала днес, без да е преминала през задължителното разглеждане в отделните ресорни комисии. Този прецедент предизвика остра реакция сред икономическите експерти, които виждат сериозни рискове за финансовата стабилност на страната. Според икономистите доц. Щерьо Ножаров и Юлиан Войнов, заложената икономическа политика ще доведе до дълбоки проблеми.

"Този вариант няма да издържи прегледа за макроикономически дисбаланси пред Европейския съвет", заяви доц. Ножаров, цитиран от NOVA.

Скрити дефицити и нереални приходи

Доц. Ножаров определя новия вид на бюджета като „деформиран“, тъй като основните му параметри остават непроменени въпреки прекрояването. Според него концепцията е запазена изцяло, като разходите реално достигат 45% от БВП, а не официално обявените 41,5%. Дългът също остава на тревожното ниво от 10,5 милиарда евро.

Експертът обръща внимание на сериозни несъответствия в приходната част, конкретно при ДДС събираемостта и въглеродните квоти.

"Докато международните цени варират около 62–63 евро, в бюджета са заложени 75 евро, което докарва приходната част много нагоре", обясни икономистът пред телевизията. Според неговата равносметка поне 3,5 милиарда лева липсват и не е ясно как ще бъдат покрити.

Опасност от кредиторски борд

Най-сериозното предупреждение на експертите е свързано с развитието на „дългова икономика“.

"Тази дългова икономика ще доведе до криза в рамките на 10 години. Ще влезем в кредиторски борд – кредиторите не се интересуват от социални разходи или заплати", прогнозира доц. Ножаров, цитиран от NOVA.

Той разкри и механизъм за прикриване на разходи чрез капиталовата програма, която не се вижда в цялостната картина на консолидираната фискална рамка. Част от разходите се изваждат и се прехвърлят като съфинансиране чрез заеми или допълнителна капитализация на държавни предприятия, което изкуствено занижава реалния размер на харчовете.

Риск за Еврозоната

Икономистът Юлиан Войнов също изрази скептицизъм относно спазването на Маастрихтските критерии.

"Ще бъде изключително трудно да задържим дефицита под 3%. Ако го надхвърлим, 2027 година ще стане тежка – ще правим реформи под външен натиск", коментира Войнов.

Според него никой няма да позволи на България да разрушава стабилността на Еврозоната с подобна финансова политика.