Вицепремиерът в оставка поиска депутатите да внасят законите по "бързата писта", за да се избегнат процедурите на Министерски съвет

Парламентът има теоретичния шанс да спаси четвъртото и петото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на стойност 2,5 млрд. евро, но само ако действа в екстремен режим. Това стана ясно от думите на вицепремиера и министър на иновациите и растежа в оставка Томислав Дончев в ефира на bTV. Докато правителството стяга багажа си след масовите протести, Дончев очерта схема, при която законодателната тежест пада изцяло върху фрагментираното Народно събрание.

Законодателен спринт или хаос?

Залогът са 2,5 милиарда евро, които са обвързани с приемането на промени в 8 закона. Ситуацията е критична: 2 от тях са приети, 4 са "заседнали" в комисии, а 2 все още са на етап Министерски съвет.

Дончев предложи рискован ход за ускоряване на процеса – законите да не минават през стандартната, "най-дълга и прозрачна" процедура на Министерски съвет, а да бъдат припознати и внесени директно от народни представители.

"Струва ми се възможно. Това не са закони, които биха предизвикали някакви обществени или политически противоречия," заяви оптимистично Дончев.

Тази практика обаче често е критикувана от експерти, тъй като заобикаля задължителните обществени обсъждания и оценката на въздействието, превръщайки законодателния процес в "писане на коляно".

Парадоксът на "успешния" кабинет

Вицепремиерът в оставка се опита да наложи наратива за успешно управление, което си тръгва не заради икономически провали, а заради политическа конюнктура. Той изтъкна "рекордни инвестиции", "един от най-високите растежи в Европа" и пълна интеграция в Шенген и еврозоната.

Тази картина рязко контрастира с признанието му, че кабинетът е свален след "многобройни протести". Дончев не влезе в детайли защо, ако икономиката цъфти, гражданите са на улицата, но защити тезата, че правителството е свършило "добри неща".

Бюджетен капан и скъп ток

По отношение на държавните финанси, Дончев потвърди, че страната вероятно ще влезе в 2026 година без приет редовен бюджет. Според него гласуването на финансовата рамка в предизборна обстановка крие риск от "състезание за левичарски популизъм". Това означава, че държавата ще работи с удължителен закон, което ограничава разходите до 1/12 от предходната година и на практика блокира нови политики.

За високите сметки за ток на бизнеса, вицепремиерът прехвърли вината върху инфраструктурата. Според него "лошата свързаност в Източна Европа" е причината цените тук да са по-високи от тези на Запад, като същевременно изрази надежда КЕВР бързо да приключи проверките си за битовите потребители.

България – без стол във Вашингтон

В края на разговора стана ясно, че политическата криза ще има и външнополитическа цена. На предстоящото първо заседание на "Съвета за мир" във Вашингтон на 19 февруари, България най-вероятно няма да има представител. Дончев обясни това с процедурния вакуум около встъпването на служебното правителство – сигнал, че вътрешните сътресения вече парализират международната дейност на страната.