Откриха праисторически ДНК следи край езерото Байкал

Международен екип от учени откри най-старите известни доказателства за съществуването на чумата в зъби на древни ловци край езерото Байкал в Сибир, съобщават от Асошиейтед Прес. Проучването, публикувано в научното списание Nature, доказва, че смъртоносната инфекция е предизвиквала епидемии още преди 5500 години. Това измества досегашната хронология на пандемиите с близо 200 години по-рано, отколкото се смяташе в научните среди до момента.

Заразата поразява човечеството от хилядолетия, като в средата на XIV век заличава огромна част от населението на Европа по време на пандемията, останала в историята като Черната смърт. Макар в наши дни патогенът да се среща изключително рядко и да се лекува успешно с модерни антибиотици, неговият исторически корен се оказва много по-дълбок.

ДНК следи в сибирските гробища

Генетикът от Университета в Копенхаген в Дания Еске Вилерслев, който е съавтор на мащабното изследване, подчертава значението на палеогенетиката за съвременния свят.

„Вярваме, че за да разберем собствената си история, е изключително важно да разберем историята на чумата“, коментира Вилерслев.

Екипът от изследователи е търсил следи от бактерията Yersinia pestis, причинител на болестта, в останки от четири праисторически гробища в близост до езерото Байкал. Специалистите успяват да изолират древна ДНК на чумата от зъбите на 18 ловци-събирачи. Последвалото радиовъглеродно датиране на костния материал разкрива, че в региона са избухнали поне две последователни епидемии, чието начало датира отпреди повече от пет хилядолетия и половина.

Ролята на мармотите и пътят на заразата

Еволюционният анализ показва, че праисторическата чума се е развивала на отделни етапи и първоначално е засягала малки, изолирани семейства. Според изследователите основният първоизточник на заразата са били мармотите — големи гризачи, които и днес обитават сибирските степи.

Пренасянето на патогена към хората е ставало най-вероятно при консумация на сурови вътрешни органи или по време на обработката на заразени животински кожи. След прескачането на междувидовата бариера, болестта е започнала да се предава директно от човек на човек по въздушно-капков път чрез кихане и кашляне.

Голяма част от откритите в сибирските гробове жертви са били деца на възраст между 8 и 11 години. Учените обясняват този феномен с неразвитата и по-неукрепена детска имунна система, която е излагала подрастващите на значително по-висок риск от фатален край.

Сигнал за бъдещи пандемии

Наличието на масови погребения с множество жертви на едно място категорично доказва, че праисторическата чума не е била единично явление, а е причинявала сериозни епидемични взривове. Това твърди генетикът Айда Андрадес Валтуена от Института „Макс Планк“ за еволюционна антропология, която анализира научния труд.

Ранната форма на чумната бактерия е еволюирала векове преди появата на специфичния щам на бубонната чума, превърнал се в бич за средновековна Европа. Новите доказателства обаче сочат, че дори в тези примитивни етапи болестта е била изключително смъртоносна и е имала силата да унищожава не само пренаселени селища, но и мобилни номадски групи от ловци.

„Знанието за чумата може да ни помогне да разберем стъпките, които бактерията е извървяла, за да се превърне в смъртоносния патоген, който познаваме днес. Това може да послужи като ключ към прогнозирането на бъдещи пандемии“, обобщава в заключение Андрадес Валтуена.