Нека си го кажем, редовната физическа активност никак не е лесна работа. Има хора, които никога не са тренирали, дори не са имали интерес към спортните занимания. Има и такива, които са започвали да се занимават със спорт в някакъв етап от живота си, но поради различни причини са се отказвали – дали след претърпяна контузия, или пък просто мързелът е вземал превес, над желанието за водене на активен начин на живот.
Не е необичайно да се види и как спортисти много бързо излизат от форма, след като са се оттеглили от професионалния спорт. Този ефект си има и наименование - „детрениране“, като той може да предизвика куп физиологични промени в тялото на човек.
Съществуват редица тестове и други начини за измерване на фитнес нивата на човек. Някои от тях са по-субективни, като например колко лицеви опори могат да се направят в рамките на една минута или колко време се издържа в позиция планк (китайска почивка), но има и специфични тестове, които могат да определят количествено нещата, като например мускулната сила и издръжливост.
Има и много обективни измервания, като например максимална кислородна консумация (VО2 макс), която показва максималният обем на кислород в тялото, който може да се консумира от клетките при дишане, при което се генерира аденозин трифосфат – молекулата, която носи енергия за всички наши биологични нужди. По-просто казано, VО2 макс отразява вашата аеробна енергия и сърдечно-съдовото състояние по време на тренировки.
Когато внезапно се спре с редовните тренировки, тялото спира да прави доста голямо количество полезни неща. Редовната работа за издръжливост, като например бягането, повишава способността на сърцето да изпомпва много по-голям обем кръв към тялото, а кръвоносните съдове стават по-гъвкави и повишават способността си за пренос на тази кръв. Освен това се увеличава размерът и броят на митохондриите, които са „електроцентралите“ на клетките. Всичко това води до по-ефективното използване на хранителните вещества и кислорода в организма.
След другите сериозни ползи от тренировките са нарастването на мускулната сила, координация, гъвкавост и подвижност.
Когато човек спре да ангажира тялото си с физически натоварвания, всички фитнес показатели започват да спадат – както споменахме, процесът е известен като детрениране или излизане от форма. Колкото физическите ви нива са на по-високо равнище, толкова по-бързо вие излизате от форма, макар и в първите месеци да сте по-добре от средното за страната фитнес ниво. Първо се влошава максималния обем на кислородната консумация и преди да се усетите, мускулната сила, издръжливостта и координацията я последват по пътя надолу. Кое започва да се покачва? Нивата на кръвната захар, лошият холестерол и дори на кръвното налягане.
Има проучвания, които показват спад от 7 до 10% на VО2 макс след 12 дни без тренировки, след 50 дни вече понижението е 14-15%, а след 80 дни е 16-18%. Максималните стойности на сърдечния дебит, така нареченият ударен обем (количеството кръв, което се изпомпва от сърцето по време на всяко негово свиване) и способността на митохондриите да извличат кислород също спадат, а в същото време се увеличава сърдечният ритъм.
Спирането на тренировките може да доведе и до наддаване на тегло. Мускулните клетки всъщност не се превръщат в мазнини, както гласи популярният мит. Това, което в действителност се случва е, че мускулните клетки, които се различават от мастните, стават по-малки, тъй като вие вече не търсите от тях сила. В същото време вие не изразходвате достатъчно енергия, а приемате същите количества калории, което води до нарастване на мастните клетки, а от там и до напълняване.
Експертите са единодушни, че атлетите не трябва да прекратяват своя активен начин на живот, дори и след като вече са се отказали от състезанията, за да запазят ефектът от целия този труд, който са положили през целия си живот.
Но ако детренирането е толкова лошо, дали не е по-добре изобщо да не се тренира? Абсолютно не. Заседналият начин на живот е много по-вреден, отколкото дори и рядкото правене на упражнения. Ако искате наистина да сте здрави, тогава трябва да работите редовно, а в идеалния случай, работете по 300 минути седмично.