Докато Българинът си мисли, че Българина е някой друг, никога няма „да се оправи“.

Когато тръгне да критикува и да обобщава за „Българина“, всеки вярва, че е Пиер, но на никого и през ум не му минава, че е Пешо. Най-често Пешо е в трето лице, много рядко във второ и никога в първо. Какъв тогава е Пешо? Излиза, че Пешо е абстракция, абстрактното национално унижение. Никой не е Пешо, обаче Пешо е навсякъде, накъдето се обърнеш. Налудничаво, нали? Пешо е всичко, което ни е страх да открием в себе си и затова бързаме да го извадим и да го лепнем някому. И веднъж лепнали го, решаваме, че вече сме блестящи от чистота за разлика от „Българина“, дето всички го знаем какъв нещастник е.

Да, българите са двама. Този който клейми „Българина“ и му се подиграва, също е българин. И не си дава сметка колко е жалък, когато черпи чувството си за превъзходство от презрителното порицание на нещо, което е и самият той. Как тогава светът да те харесва и да ти ръкопляска? Но майната му на света какво мисли за нас! Най-лошото е, че по този начин убиваме обичта и уважението помежду си.