Според експерти, българите получават повече и заживяват по-добре

Българските домакинства получават все по-високи доходи, които изпреварват ръста на инфлацията, сочат данните за последната година. За миналата година реалният среден ръст на доходите е достигнал 15%, докато в момента се отчита едва 4,6% ръст на издръжката на живот, което означава, че гражданите имат повече разполагаеми средства.

Това стана ясно от коментарите на изпълнителния директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов и бившия социален министър Христина Христова в предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS на 22 април.

„Големите ни тревоги, че може би инфлацията ще се повиши, не се оправдават. Трябва да се продължат усилията за създаване на добри условия за правене на бизнес у нас, за да скочат доходите на хората", заяви Христова.

Интересно е, че техните коментари идват след публикуването на данни от КНСБ, според които за първото тримесечие на годината необходимата издръжка за един работещ, живеещ сам, е 1521 лева на месец, а за 3-членно семейство – 2738 лева.

„Това показва, че едно домакинство получава растеж в доходите си спрямо ръста на издръжката на живота. Българските домакинства получават повече и стават по-богати за тази една година", посочи изпълнителният директор на АИКБ.

Спор за методологията

Както Христова, така и Иванов изразиха съмнения относно методиката, по която е направено проучването на КНСБ. „Издръжката на живот е статическа категория, която определя парите, необходими на един човек, за да покрие жизнения си минимум. КНСБ влага в това определение средствата, нужни на едно лице, за да постигне достоен стандарт на живот. Това е политически въпрос. Има конфликт на интереси в това точно КНСБ да изчислява тази категория", поясни Иванов.

От своя страна, бившият социален министър допълни: „Работната заплата е различна категория и не може да бъде обвързана с издръжката за живот".

Нова директива за прозрачност на заплатите

Двамата експерти коментираха и предстоящата европейска директива, която влиза в сила на 7 юни 2026 година и ще задължи работодателите да обявяват възнагражденията още преди интервюто за работа.

„Тази нова директива не носи кои знае какво ново съдържание и не решава никакви проблеми в обществените отношения в България. Нашето правителство не е подкрепило текста на директивата през 2021, 2022 и 2023 година", заяви Христова.

Според Иванов размерът на възнаграждението се определя от усилията, които полага работникът, уменията, които притежава, отговорността, с която е натоварен, както и условията на труд, а не от субективни оценки за необходимата издръжка.