Отделни кости, зъби и следи доказват обаче, че и нашите земи са били част от света на динозаврите

Рекордно ниското ниво на река Дунав това лято разкрива уникални праисторически находки и археологически артефакти край българските брегове, съобщават от „24 часа“. Отдръпващата се вода вече показа кости от вълнест мамут край русенското село Ряхово и части от Константиновия мост при Гиген, давайки рядък шанс на учените да изследват скритата с хилядолетия история на региона. Палеонтолозите смятат, че под речната тиня лежи цял музей на открито с останки от изчезнали видове.

Саваната на Северна България

Въпреки очакванията, учените са категорични, че в самата река не могат да бъдат открити динозаври, тъй като съвременният Дунав е започнал да се оформя милиони години след изчезването им. Преди около 70 милиона години обаче, голяма част от Северна България е била архипелаг в плитко море, където са се разхождали различни видове тревопасни и хищни динозаври, а водите са криели огромни костенурки и праисторически крокодили.

Милиони години по-късно морето се отдръпва и районът се превръща в огромна савана, населявана от мастодонти, трипръсти коне и древни носорози. Върха на хранителната верига тогава са заемали саблезъбите котки, чиито огромни кучешки зъби достигали до 12 сантиметра дължина.

Ледниковата епоха и гигантите

С настъпването на ледниковата епоха пейзажът отново се променя драстично. Саваната отстъпва място на безкрайни студени степи, по които започват да бродят едни от най-впечатляващите представители на европейската фауна.

„Дунавската равнина е била един от най-важните миграционни коридори за едрите бозайници между Азия и Европа“, отбелязват от Националния природонаучен музей към БАН.

Там господстват вълнестите мамути, достигащи височина над 4 метра и тегло до 8 тона, както и косматите носорози. Компания им правят огромни стада от степни бизони, диви прадеди на кравите, наричани турове, и гигантски елени, чиито мъжки екземпляри са носели рога с размах до три метра и половина. Хищниците, които са ловували тези исполини, включват пещерни лъвове, кафяви мечки и пещерни хиени.

Ключов коридор между Азия и Европа

Според канадския палеоантрополог професор Дейвид Бигън от Университета в Торонто, Балканският полуостров е изиграл фундаментална роля за континента.

„Балканите са заемали ключово място в развитието на европейската фауна и дори на най-ранните човекоподобни“, твърди Бигън.

Германският палеонтолог професор Мадлен Бьоме също допълва, че находките от България променят досегашните представи за древните европейски екосистеми. С продължаващия спад на нивото на река Дунав, учените очакват да се натъкнат на още по-впечатляващи артефакти. Под слоевете тиня вероятно се крият запазени мамутски бивни, огромни кътници, черепи на степни бизони и останки от гигантски елени, които тепърва ще обогатяват знанията ни за праисторическия свят.