Най-точният измерител за нуждата от даден лекарствен продукт е броят на неизпълнените рецепти, подчерта фармацевтът

Помощник-фармацевтите имат своето място в аптеката, но не могат да вършат работата, която може и има право да прави магистър фармацевтът. Това заяви магистър-фармацевтът Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз, съобщава БГНЕС.

„Проблемът с недостига и липсата на определени лекарствени продукти, особено в някои сезони на годината е сериозен и по наше мнение ще продължава да се задълбочава, ако не се вземат съответните мерки. Ние сме казали какво трябва да се направи, но за съжаление досега нямаше особено голяма чуваемост или по-скоро властимащите го чуваха, но влизаше през едното ухо и излизаше от другото ухо може би, защото това не отърваше на определени играчи на фармацевтичния бранш. Факт е, че има затруднение с логистиката, производството и т.н., но ние в България все още нямаме система, която да контролира предписването и отпускането“, заяви Маринов.

Той подчерта, че най-точният измерител за нуждата от даден лекарствен продукт е броят на неизпълнените рецепти. „Само, че ние нямаме задължителни електронни рецепти, задължителни са само по Здравна каса и там имаме много точни измерители и съответно за тези лекарствени продукти няма особен недостиг, но т.нар. бели хартиени рецепти са в основата на този проблем“, добави Маринов.

Според него проблемите на фармацевтите са много и отдавна. „С течение на времето ние се опитваме да решим голяма част от тях. Истината е, че имаме известни успехи особено със Здравната каса“, каза той и уточни, че тази година по договореното със Здравната каса, основното е, че са заложили предварителен контрол по отношение на предписанието на лекарите. „Става дума за чисто административен контрол“, подчерта той и даде примери като грешки в рецептурните книжки, по-рано изписани рецепти и др., защото именно те са основание за неплащане на съответните рецепти от Здравната каса на аптеката.

„Този контрол в момента се правеше от магистър фармацевтите в аптеките на място и те се бяха превърнали в едни контролни органи на лекарите по чисто административната част и нямаха възможност и време да бъдат всъщност истински фармацевти и да ги говорят с пациентите. Всичко това от 1 септември е договорено да става превантивно, така че лекарят да не може да сбърка, фармацевтът също, така че медицинските специалисти да имат възможност да си вършат работата, да говорят, да консултират пациентите при отпускането на терапията им“, посочи Маринов.

Той коментира и въпроса с това кой може да отваря аптеки и посочи, че помощник-фармацевтите са помощници на магистър фармацевтите. „Те са медицински специалисти с направление здравни грижи, те не са в направление фармация. Помощник-фармацевтите имат своето място в аптеката, на някои места бих казал, че без тях не може, но те не могат да вършат работата, която може и има право да прави магистър фармацевтът“, подчерта той и даде пример с подобна аналогия - медицинска сестра да върши работата на лекар. "Ние като съотношение магистър фармацевти на глава от населението сме абсолютно в средата на европейските норми. Факт е, че аптеките в България са много и са изключително неравномерно разпределени“, отбеляза магистър фармацевтът.

Маринов коментира, че когато хората чуят фармацевт, си представят колегите му в аптеките, макар че професията им дава много възможности за развитие. „Лицето на БФС и най-голямата част от членовете в крайна сметка са магистър фармацевтите в аптеките“, отбеляза той.

Магистър-фармацевт Димитър Маринов поздрави всички свои колеги с професионалния празник, който те отбелязват на Еньовден, 24 юни.

„Поздравявам всички фармацевти и им благодаря за отговорното и професионално поведение, което имат всеки ден, докато са на работа в аптеките в полза на всички пациенти“, каза той.