Министерствата подготвят единна система за контрол на трафика

Според пресцентъра на Министерството на транспорта и съобщенията, ключови държавни институции започват изграждането на единна система за обмяна на информация в реално време, за да се справят с нарушенията на пътя. На работна среща в Националното тол управление представители на МВР, МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Автомобилна администрация“ признаха, че липсата на свързаност между масивите им води до огромни финансови загуби и невъзможност за адекватен контрол над ТИР-овете в страната.

Липса на координация

Въпреки че държавата разполага с огромен обем информация за движението по републиканската мрежа, контролът на практика е разпокъсан.

„Премиерът възложи да направим план за конкретни действия до края на август“, заяви министърът на транспорта Георги Пеев, който инициира срещата. Той подчерта основния парадокс в системата: „Има достатъчно данни, но няма координация между институциите как да ги ползват“.

Националното тол управление оперира с 272 контролни точки в цялата страна, от които 100 са оборудвани с вградени кантари. Тези камери наблюдават близо 600 000 тежкотоварни превозни средства и събират масиви от информация за натоварването и нарушенията. В момента обаче Тол системата обменя с Министерството на вътрешните работи единствено данни за средната скорост.

Финансови течове и рискови профили

Целта на новия план е данните от камерите да достигат незабавно в рамките на три секунди до всички компетентни органи, включително МВР, Агенция „Митници“, „Автомобилна администрация“ и Националната агенция за приходите.

По време на дискусията беше изнесена стряскаща статистика – държавният бюджет губи над 20 милиона евро (40 милиона лева) годишно от некоректни превозвачи, които управляват ТИР-ове със скрити регистрационни номера.

„По-лошо от липсата на данни е да имаш много и да не знаеш какво да правиш с тях“, коментира Пеев.

За да се противодейства на практиката, се предвижда създаването на рисков профил за всеки отделен ТИР въз основа на събраната от камерите информация. Обсъжда се и разширяване на мрежата от контролни кантари, като институциите са категорични, че фокусът трябва да се премести от последващото санкциониране към реалната превенция на нарушенията.