16-годишният герой помага на хора и животни, попаднали в огнения ад в Сунгурларе

Сред пепелищата и дима на огнения ад в Сунгурларе, 16-годишният Даниел Гълъбов от София дава урок по човечност на цяла България. Момчето, което прекарва лятната си ваканция при баба си, вече четвърти ден носи вода и храна на пожарникарите с колелото си, въпреки опасността.

"Помагам за горския пожар да го гасим. С каквото мога, давам вода, храна на пожарникарите. С лопати гасим. На животинките помагаме с каквото можем. Ако са припаднали от жегата, им даваме вода, храна и ги преместваме на безопасно място," разказа Даниел пред БНТ.

Възпитание с ценности

Когато го питат защо прави това, 16-годишният герой дава отговор, който трогва всички: "Майка ми и баща ми така са ме възпитали просто. Учили са ме да помагам на хора в нужда. Просто са ме научили да помагам с каквото мога."

Въпреки младата си възраст, Даниел показва мъдрост и скромност. Той казва, че не се страхува от огъня и не се чувства герой. Вместо това с радост разказва за спасената от него катеричка: "Видях я така да лежи до един път. Отидох да видя дали е жива. Беше отворила така леко очи. Сипах ѝ вода така в шепа... Тя погледна, започна да пие, нали. Посвести се така след 5-10 минути и почна да тича някъде из полянката и влезе в гората."

Мисия на колела

В старата си брезентова торба от противогаз Даниел носи седем литра вода - пет за пожарникарите и доброволците, и два за животните в засегнатата гора. Всеки ден той обикаля с колелото си по прашните и опасни пътеки, за да осигури помощ там, където е най-нужна.

Фотографът на БГНЕС Иван Янев, който документира героизма на младежа, споделя: "Шапки долу за това момче! Три дни с колелото си осигурява вода и храна за пожарникарите и доброволците. Изглежда все едно е феникс - роден от пепелта."

Надежда за утрешния ден

Въпреки обгорелите крака и изпитаните в жегата маратонки, Даниел не се предава. "И утре ще съм тук," заявява той решително, потегляйки отново с колелото си по сивия прашен път.

Историята на момчето от София напомня, че в дни на изпитание именно обикновените хора с големи сърца са истинските герои. Днес Даниел мечтае да стане военен и да продължи да помага - едно желание, което със сигурност ще се сбъдне, защото героизмът се учи от малко.