Лятното часово време удря тежко по организма и психиката

Преминаването към лятното часово време в неделя води до сериозни нарушения на съня и драстично увеличава риска от катастрофи и трудови злополуки. Тази позиция изрази психиатърът д-р Веселин Герев в предаването „Делници“ по телевизия „Евроком“.

В нощта срещу 29 март (неделя) точно в 03:00 часа българите ще преместят стрелките на часовниците си с един час напред, което според специалистите прекъсва естествения ритъм на организма, изграден през зимата.

Биологичният часовник на човека е генетично настроен към астрономическото време, а всяко изкуствено преместване причинява физиологичен стрес. Въпреки че Европейският парламент гласува за прекратяване на практиката още през 2019 година, окончателно споразумение между държавите все още липсва, макар дебатът да продължава активно и през 2026 година. Първоначалните икономически мотиви за пестене на енергия днес се отчитат като минимални на фона на съществените негативи за здравето.

Целодневна отпадналост и риск на пътя

По-ранното събуждане прекъсва ключовата фаза на дълбокия сън, категоричен е д-р Герев. Адаптацията дори при напълно здрави хора отнема около пет работни дни. Точно в този критичен период статистиката отчита скок на пътните инциденти в ранните часове.

"Пролетното превъртане на часовника натоварва тялото силно и се усеща като пътуване през няколко часови зони", обясни психиатърът пред водещия Николай Колев. Рязката промяна нарушава циркадните ритми, което пряко засяга нивата на стрес и забавя метаболизма, водещо до спад в работоспособността и постоянна умора. Сутрешните пътнотранспортни произшествия и инцидентите на работното място нарастват с близо 30 процента непосредствено след преминаването към лятното време.

Светлинното замърсяване руши вътрешните органи

Експертът предупреди и за скритите вреди от агресивното осветление в градската среда. Силното LED улично осветление и мигащите рекламни пана нощем драстично потискат отделянето на мелатонин в мозъка.

"Този хормон регулира не само съня, но и работата на вътрешните органи като черен дроб, панкреас и сърце", заяви д-р Герев. Системното излагане на изкуствена светлина през тъмната част на денонощието държи органите в постоянна готовност за работа. Тази неестествена хиперактивност може да отключи сериозни хронични състояния като диабет тип 2, хипертония и сърдечни аритмии.

Инфлация и политическа несигурност

Медицинските проблеми се изострят допълнително от натрупания системен стрес в обществото. Икономическата несигурност, инфлацията и високите цени създават постоянен фон на напрежение, който според д-р Герев директно потиска настроението и сексуалната активност на българите.

Психиатърът не спести критики и към политическата обстановка у нас в навечерието на поредните избори. Той определи поведението на кандидатите за власт като "политическа шизофрения", визирайки пълното разминаване между щедрите предизборни обещания и реалните действия на институциите.