Четирите най-спорни решения на Ангела Меркел

0
Много харесвана, но и силно ненавиждана, суперзвездата на европейската политика се нарежда в пантеона на знаковите световни политици в най-новата история
Много харесвана, но и силно ненавиждана, суперзвездата на европейската политика се нарежда в пантеона на знаковите световни политици в най-новата история Снимка: Getty Images

Много харесвана, но и силно ненавиждана, суперзвездата на европейската политика се нарежда в пантеона на знаковите световни политици в най-новата история

Ангела Меркел, суперзвездата на европейската политика, се оттегли от канцлерския пост в Германия след 16 години на власт. Много харесвана и едновременно с това силно ненавиждана, Меркел се нарежда заслужено в пантеона на най-видните световни политици в най-новата история. Нейното управление бе белязано от трите най-тежки кризи, които страната е преживявала след обединението си - финансовата от 2008-2009 г., мигрантската от 2015-2016 г. и пандемията от коронавирус. Мерките, които канцлерката предприе, за да се справи с тях, бяха трудни и непопулярни, с което си спечели както похвали, така и неодобрение, пише БТА. Ето четирите ѝ решения, които създадоха най-голяма полемика.

ЗАТВАРЯНЕТО НА АТОМНИТЕ ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛИ

Меркел често е представяна от медиите като "зелена" лидерка, която прави всичко по силите си да спре климатичните промени. Но заради решението ѝ да затвори атомните електроцентрали, Германия се оказа, от една страна, зависима от най-замърсяващия енергиен източник, въглищата, а от друга стана зависима от вноса на газ от все по-враждебно настроената към ЕС Русия.

Преди десетилетия Германия получаваше 25 процента от енергията си от атомни електроцентрали. Но след ядрената авария в японската АЕЦ "Фукушима", предизвикана от мощно земетресение, последвано от цунами, Меркел обяви на 30 май 2011 г., че 17-те атомни електроцентрали в Германия ще бъдат затворени до 2022 г.

Германското правителство увеличи дела на възобновяемите източници като ветрогенераторите и сега те съставляват около 25 процента от енергийния коктейл, но това се оказва недостатъчно. Германия, както и останалата част от Европа, са изправени пред енергийна криза и повишаващи се цени на тока. Догодина ще бъдат спрени и последните ядрени реактори, което може да повиши цените на енергията още повече, а страната ще стане още по-зависима от въглищата и газа.

Три четвърти от Германците искат правителството им да предприеме по-драстични мерки за борба с покачващите се цени, а 31 на сто казват, че подкрепят ядрената енергия да остане, показва проучване на "Веривокс" от края на септември, цитирано от "Дойче веле". Статистиката показва 11-процентно увеличение на подкрепата за ядрената енергия.

След изборите на 26 септември на власт дойде правителство на социалдемократите, "Зелените" и Свободната демократическа партия. В коалиционното си споразумение трите партии се споразумяха за изграждане на нови тецове, работещи на газ, както и за спиране на добива на енергия от въглища до 2030 година. Нито дума не бе казана обаче за удължаване на живота на ядрените реактори.

На 13 октомври в отворено писмо, публикувано в германския вестник "Велт", експерти предупредиха, че загубата на ядрената енергия няма да може да бъде компенсирана със соларни панели и ветрогенератори и ще доведе до използването на въглища и газ, което няма да ѝ позволи да си изпълни поетите ангажименти за климата до 2030 година. Но имайки предвид, че на власт сега са "Зелените", шансът за запазване на оставащите реактори изглежда почти нулев.

ПРИЕМАНЕТО НА НАД 1 МИЛИОН НЕЛЕГАЛНИ ИМИГРАНТИ

През 2015 г. Ангела Меркел отвори границите на Германия (и следователно на цялото Шенгенско пространство) за бягащите от конфликта в Сирия. С това тя спечели овациите на международната общност и си изгради имиджа на видна застъпничка на човешките права. Блокираните в продължение на няколко седмици сирийци на гарата в Будапеща бяха посрещнати в Берлин с балони и плюшени мечета. Самата канцлерка неведнъж позира за селфита с бежанци.

Решението на Меркел обаче създаде най-тежката мигрантска криза, която Европа е виждала след Втората световна война, тъй като насърчи още стотици хиляди хора, бягащи от бедността и конфликтите в Близкия изток и Северна Африка, да влязат в Европа, главно от Сирия през Турция и Егейско море в Гърция и от Либия през Средиземно море в Италия. Не закъсняха и проблемите. Приемането на такъв огромен брой хора опъна до краен предел възможностите на страната да интегрира новодошлите, породи тежко финансово бреме, предизвика разделение в обществото и доведе до проблеми за сигурността.

На 19 декември 2016 г. камион се вряза в множество хора на коледния базар в Берлин. Тринайсет души бяха убити, а 55 - ранени. Извършител на терористичната атака бе Анис Амри, тунизиец, чиято молба за убежище е била отхвърлена, но който не е бил екстрадиран от Германия. След атаката той успя да избяга в Италия и четири дни по-късно бе убит при престрелка с полицията в Милано. Отговорност за атентата пое терористичната групировка "Ислямска държава" и публикува видео, на което Амри се заклева във вярност на лидера ѝ Абу Бакр ал Багдади.

В новогодишната нощ на 31 декември 2015 г. срещу 1 януари 2016 г. над 1200 жени станаха жертва на изнасилвания и други посегателства, в това число обири, в Кьолн, Хамбург, Щутгарт и други германски градове. По данни на полицията, цитирани от в. "Зюддойче цайтунг" в статия от 10 юли 2016 г., извършителите са били около 2000 мъже. Около половината от тях са били в Германия от по-малко от година, каза говорител на полицията и свърза сексуалните посегателства с високите нива на имиграция, особено след 2015 година. Много от заподозрените бяха от северноафрикански страни, а не от Сирия, откъдето бе основният поток от мигранти през тази година. Фактът, че властите разкриха чак през юли огромните мащаби на издевателствата в новогодишната нощ и то едва след изтичането на поверителни документи в публичното пространство, наведе на мисълта, че първоначално е бил направен опит нещата да бъдат потулени. Към този момент, когато се знаеше за изолирани случаи на сексуални посегателства в новогодишната нощ, бяха осъдени само четирима души.

Дебатът за миграцията в Германия и цяла Европа стана изключително разгорещен. Заради антиимигрантските си позиции партия "Алтернатива за Германия" стана изключително популярна, а рейтингът на Християндемократическия съюз на Меркел спадна. Канцлерката уверяваше, че Германия ще се справи със ситуацията и призоваваше за спокойствие в момент, когато престъпността с участието на нелегални имигранти се увеличи драстично, наред с насилието, извършвано от крайнодесни екстремисти. Допускането в страната на над 1 милион души, голямата част от които просто търсят по-добър живот в Германия, безспорно бе най-благородното, но и създало най-много полемика решение в политическата кариера на Меркел. Критици го посочват като най-голямата грешка в политическата ѝ кариера. Застъпници го аплодират както заради алтруизма в това решение, така и заради прагматичната му част - заради застаряващото си население и недостига на работна ръка, пристигането на огромен брой млади хора според тях е било необходимо и навременно.

ЗАКОНЪТ СРЕЩУ РЕЧТА НА ОМРАЗАТА

Мигрантската криза е неразривно свързана и с друго спорно решение на правителството на Меркел - налагането на цензура в обществения дебат, каквато Германия не е виждала след обединението си.

"Германските строги ограничителни мерки в интернет вдъхновяват диктатори от цял свят" гласи заглавието на статия в сп. "Форин полиси" от 6 ноември 2019 г., която продължава с подзаглавие: "Законът срещу речта на омразата, написан в Берлин, бе копиран от авторитарни режими от Каракас до Москва".

Германското правителство започна да засилва цензурата в интернет след 2015 г., когато решението на Меркел да приеме над 1 милион нелегални имигранти бе посрещнато с недоволство, което ескалира от вербални нападки в интернет до физически атаки срещу бежански центрове в Германия. Усещайки, че губи контрол, тогавашният министър на правосъдието Хайко Маас написа строго писмо на "Фейсбук", в което предупреди технологичния гигант, че въпреки нуждата от свобода на словото, "интернет не е място, където цари беззаконие и расистките нападки и нелегални постове могат да бъдат оставени да процъфтяват".

Маас поиска много по-строг контрол върху съдържанието, нарушаващо германските закони. Компанията на Марк Зукърбърг и други технологични гиганти се съгласиха на доброволно споразумение, по силата на което поеха ангажимент да премахват до 24 часа съдържание, нарушаващо техните стандарти. Това обаче не задоволи правителството на Меркел и то прие закон, влязъл в сила в началото на 2018 г., който предвиждаше глоби до 50 милиона евро, ако социалните мрежи не премахнат до 24 часа нежеланото съдържание.

Това даде на социалните медии ролята на киберченгета и ги насърчи да наложат прекомерна цензура в платформите си, за да се презастраховат и да избегнат глоби. След приемането на новия германски закон подобни мерки бяха въведени от страни като Венецуела, Русия, Беларус, Сингапур, Малайзия и Филипините. Някои от тях изрично посочиха германския закон като вдъхновение или оправдание за предприетите от тях действия.

ЗАТВАРЯНЕТО НА ГЕРМАНИЯ ЗАРАДИ КОВИД

Пандемията от ковид се превърна в огромно предизвикателство за целия свят и Германия не бе изключение. От 2020 г. насам германските власти на няколко пъти затвориха ресторантите, театрите, кината, музеите, стадионите, фитнесите, нехранителните магазини, салоните за красота и общо взето всички бизнеси, които се смята, че не са от първа необходимост. Тези мерки помогнаха, от една страна, за спасяването на хиляди човешки животи, тъй като всеки локдаун допринесе за намаляването на заболеваемостта и смъртността, показват статистики на института за инфекциозни болести "Роберт Кох". От друга страна, мерките унищожиха редица бизнеси, доведоха до нарастване на безработицата и на инфлацията.

От началото на пандемията в страната са регистрирани 7 милиона случая на инфекции и над 100 000 починали. Благодарение на факта, че вече 70 на сто от населението е ваксинирано, смъртните случаи по време на вълната от ковид през ноември и декември бяха над два пъти по-малко, отколкото през предишната голяма вълна през декември-януари.

През последните месеци зачестяват протестите на антиваксъри срещу зелените сертификати и на противници на локдауните. Привърженици на строгите ограничителни мерки пък ревностно защитават действията на властите в медиите и социалните мрежи.

Да се нарекат "спорно решение" локдауните, въведени от германското правителство за ограничаване на заразата с коронавирус, на пръв поглед е неуместно. Почти всички държави в света наложиха ограничения на обществения живот под една или друга форма, затвориха границите и икономиките си и впрегнаха всички налични ресурси в борбата срещу ковид. Германия дори не бе най-радикалният пример за локдаун в Европа. Но строгите ограничителни мерки, които наложи правителството на Меркел в координация с министър-председателите на 16-те федерални провинции, създадоха голямо разделение сред обществото и породиха вълнения, граничещи на моменти с размирици. Въпреки че поставянето на епидемичната ситуация под контрол беше далеч отвъд възможностите на един канцлер, борбата с ковид кризата ще остане лебедовата песен на Меркел и всички активи и пасиви от взетите мерки историците ще пишат след време на нейната сметка.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Българина търпи, търпи ииии като му кипнеее... става и отива в Англия да бере ягоди...

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари