Фискалният съвет иска лични електронни сметки за бъдещите пенсионери

Членът на Фискалния съвет професор Богомил Манов алармира, че българската пенсионна система е изправена пред сериозен риск и скоро може да се финансира основно от държавния бюджет, а не от реални осигурителни вноски. Тревожната прогноза беше направена във вторник сутринта пред Радио ФОКУС, като експертът предложи спешни мерки и нова дългосрочна стратегия с хоризонт до 2040 година.

Срив на първоначалните очаквания

Професор Манов посочи, че при въвеждането на тристълбовия пенсионен модел през 2000 година плановете са били коренно различни. Целта е била до 2030 година пенсионният доход да достига между 45 и 55 процента от последната работна заплата на осигуреното лице. Според него обаче тези амбиции категорично няма да бъдат изпълнени.

"Минаха 26 години от стартирането на реформата, но където са 26, там стават близо и 30 години след някоя друга година, въобще нещата не се получиха по начина по който първоначално бяха заложени" , коментира той в предаването.

Бюджетът спасява системата

Основният проблем се корени в първия стълб на пенсионната система, който все по-осезаемо разчита на спасителни трансфери от хазната. Към момента около 43 процента от средствата за изплащане на пенсиите идват под формата на държавна субсидия, а не от реалния осигурителен принос на работещите българи.

"Ако тенденцията се запази, не след дълго пенсионната система ще се финансира основно от държавния бюджет, а не от осигурителните вноски", предупреди професор Манов.

Икономистът е категоричен, че настоящата формула демотивира гражданите да декларират реалните си доходи. Голяма част от тях избират да внасят минимални осигуровки, разчитайки на гарантираната минимална пенсия от държавата. Същевременно, ограничението на максималната пенсия допълнително обезкуражава хората с високи доходи да правят по-големи вноски.

Шведски модел и по-високи вноски

За да се гарантира финансовата устойчивост на системата, професор Манов настоява за нова реформа, чийто първи етап трябва да стабилизира сектора. Той предлага постепенно вдигане на пенсионната осигурителна вноска с по 0,5 процентни пункта, за да достигне нива от около 28 процента до 2028 - 2030 година.

Паралелно с това експертът предлага въвеждането на електронна осигурителна сметка по шведски образец. Тя ще позволи на всеки гражданин да има прозрачен достъп до информация за внесените суми, натрупания стаж и прогнозния размер на бъдещите старини старини.

В дългосрочен план Манов вижда решение и в създаването на национален пенсионен резерв по канадски модел. Този резерв ще може да инвестира натрупаните средства, подпомагайки стабилността на системата и възвръщайки общественото доверие към пенсионния модел в България.