Огромен скок на ипотечното и потребителското финансиране

Българските банки продължават да отпускат жилищни и потребителски заеми с изключително високи темпове въпреки наложените рестрикции от Българската народна банка. Според актуалните данни само за месец юни домакинствата в страната са усвоили нетен ресурс от над 1,2 милиарда евро, възползвайки се от ниските лихвени нива след пълноправното присъединяване на България към еврозоната.

Бум на пазара на имоти

Кредитната експанзия е най-видима при жилищното финансиране. Новоотпуснатите ипотечни кредити за домакинствата през юни възлизат на 761,1 милиона евро. Това представлява внушителен ръст от 28 процента спрямо предходния месец май и 17,5 процента увеличение на годишна база.

Силното кредитиране директно рефлектира върху пазара на недвижими имоти. Финансистът Макс Баклаян подчертава, че делът на сделките, финансирани чрез банков заем, нараства драстично, пише вестник СЕГА.

„В София например през второто тримесечие на тази година покупките на жилища с ипотека достигат 74 процента от всички сделки при 60 процента година по-рано“, посочва Баклаян.

Кредитните консултанти допълват картината, уточнявайки, че макар броят на самите ипотеки да намалява, обемът на отпуснатите средства расте заради по-високите цени на жилищата, които налагат тегленето на по-големи суми.

Ниски лихви и предупреждения за инфлация

Основен двигател на този процес остават ниските лихви. Средната лихва по жилищните заеми през юни е едва 2,41 процента, като заедно с всички допълнителни такси и комисиони годишният процент на разходите достига 2,75 процента. Тези нива са дори по-ниски спрямо предходната година.

Осезаем скок има и при потребителските кредити, където банките са одобрили финансиране за 691,2 милиона евро през юни – ръст от 18 процента спрямо май и близо 33 процента спрямо същия период на миналата година. Средната лихва при тях пада до 8,76 процента.

Икономистите предупреждават, че вливането на подобен мащабен ресурс на пазара стимулира инфлацията и увеличава потреблението на вносни стоки, което от своя страна задълбочава търговския дефицит на страната. В своя позиция в социалните мрежи икономистът Лъчезар Богданов е категоричен: „Животът назаем не може да продължава дълго и неизбежното охлаждане ще бъде болезнено за всички.“

Позицията на банковия сектор

Въпреки притесненията на анализаторите, банковият сектор не вижда повод за тревога. Главният изпълнителен директор на „Алианц Банк България“ и член на Управителния съвет на Асоциацията на банките у нас Георги Заманов обяснява процесите с промените след приемането на еврото.

„След присъединяването на България към еврозоната и промяната в изискванията на БНБ за задължителните минимални резерви, в банковата система се освободи мащабен ликвиден ресурс. Противно на спекулациите, че тези средства ще доведат до агресивна кредитна експанзия и „наводняване“ на пазара, секторът е подходил консервативно, като ресурсът е насочен основно към финансиране на държавния дълг“, коментира Заманов.

Той допълва, че Европейската централна банка наскоро е повишила основната лихва, за да охлади инфлационния натиск, и ефектите от това решение тепърва ще се усетят и на българския пазар през следващите месеци.