Българската академия на науките е обзета от еуфорията на своята 150-годишнина – времена на възходи, падения и поводи за национална гордост.

С подобна превратна съдба е и Ботаническата градина.

Градината е в състава на БАН от 1947 година. Тя наследява основаната преди 100 години Царска ботаническа градина, която се е намирала в центъра на София и е била известна с богатите си колекции от скални и алпийски растения, предаде репортер на БГНЕС.

През периода 1960-1968, във връзка с паметника на Съветската армия спешно е преместена на сегашното си място в подножието на Витоша – между булевардите „България“ и „Черни връх“. Във фонда на градината се съхраняват 4500 вида висши растения, което е над 1% от световното разнообразия.

Във всяка оранжерия сме избрали по нещо забележително и сме поставили по една шарена цветна въртележка с знак, че растението не трябва да се пропусне“, разказа за БГНЕС директорът на Ботаническата градина Антоанета Петрова. „Това, което е любопитно е на един Африкански енцефалартос в момента се развива красива и ефектна оранжева шишарка. Тя е втората шишарка, която имаме при нас. Предната беше точно, когато се ремонтираше Околовръстното шосе и никой не можеше да дойде да я види“, спомни си директорката.

Градината се гордее и с възрастни Цикасови растения от източноазиатски вид, които са преживели 2 световни войни и бомбардировка. “Ето, това са растения с превратности“, отбелязва Антоанета Петрова.

Растенията обаче си имат нужда от своето пространство, отчита директорът. В момента колекцията е на площ от два декара и половина. Може да изпълни още няколко декара. Не на последно място пред проблемите на градината са липсата на достатъчно финансиране и персонал. Нужда от цялостен ремонт има също откритата площ с повече пейки.

„София има паркове, но заслужава да има устроена Ботаническа градина, където хората да получават повече информация за растенията, а не само в традиционните срещи, които се правят под надслов: „Есенни срещи с растенията“, смята директорът.

Ботаническата градина има идеен проект, но заради дългите процедури по изчистването на имотния статут, така и не е стартирал. Това е една от причините да се привлече външно финансиране. Ръководството на Ботаническата градина не се надява на държавното финансиране, тъй като е крайно ограничено за БАН.

„Парите отиват за наука на високо ниво. Ние сме специализирано звено, чиято цел е популяризация на знанията. От тази гледна точка за нас е много по-трудно да получим финансиране“, обясни Антоанета Петрова.

Тя обаче с гордост отбелязва, че въпреки липсата на пари Ботаническата градина е успяла да оцелее въпреки всичките превратностите през последните 3 десетилетия. „Малките пици, хиперинфлацията, тази колекция се запази“.