Публикуваме интервю на Емил Янев, споделено в Банкеръ, с председателя на парламентарната Комисия по транспорт и съобщения Борислав Гуцанов:

Г-н Гуцанов, ще говорим за инвестиции, но преди да влезем в темата, да направим една съпоставка. Като бивша жертва на брутален полицейски арест, как определяте задържането на г-н Борисов, представено в големи национални медии като насилие, издевателство и репресия?

- По темата направих изявление и в Народното събрание, защото със становището си, че задържането на Борисов било невиждан произвол, колегите от ГЕРБ преминаха някои граници. А ето и съпоставката. Акцията срещу мен и моето семейство се случи на 31 март 2010 г. и беше проведена именно от администрацията на ГЕРБ и Борисов.

Започна се в 5 ч. сутринта и влязоха не полицаи, както в дома на Борисов, а тежко въоръжени служители с маски и оръжия с лазерни мерници, насочени срещу съпругата и децата ми, тогава на 5 и 7 годишна възраст. Поръчаха на жена ми да завие децата презглава, за да не гледат червените точки на лазерните мерници, които повечето хора са виждали само по филмите. По-късно осъдих държавата и в Страсбург, и в България, но парите за обезщетението идват от данъкоплатците.

А отговорност за акцията така и не пое никой. По-важното – смениха управлението на Варна, след като не можаха да го направят на избори. Ако говорим за политически арест, именно това беше политически арест. И не ме пуснаха след 24 ч., а след 2 месеца, когато вече беше сменено управлението на Варна. За по сигурно и още 2 месеца домашен арест.

И сега към икономиката. В апогея на кризи и войни, вие пуснахте любопитна информация за вероятна милиардна инвестиция. Какво представлява проектът за интермодален терминал във Варна?

- Ще направя паралел с първия ви въпрос. През 2006 г., като председател на общинския съвет във Варна организирах пътуване, включително и с журналисти, до Барселона и Генуа, за да илюстрирам идеята за развитието на Варна. Още тогава се роди идеята за интермодален терминал. И ако не беше полицейската акция срещу мен, може би този проект сега щеше да работи. А идеята е ключово важна не само за Варна, а и за страната. Конкурентното пристанище на Варна е Констанца. Преди 17-18 г. бяхме на едно и също ниво. Сега пристанище Констанца е с 12-13 пъти по-голям товарооборот от пристанище Варна. С изграждането на пристанищните си мощности те откриха пряко и косвено 175 000 работни места.

В проекта ни за интермодален терминал става въпрос за 5 корабни места на 650 дка. Така държавата ще може да привлече товарооборот от Далечния Изток – ключово важен за нас. Знае се каква огромна търговска роля играе Китай в нашия регион. Те взеха пристанищата в Пирея и Солун и сега искат да инвестират в още едно пристанище в Черно море. Шансът е уникален. Вече сме направили среща с голяма държавна компания в Китай.

Контактите продължават. Имахме среща и със сериозна нидерландска компания, която също има интерес към тази инвестиция. Идеята е българската държава да не дава средства, а проектът да бъде осъществен на дългосрочна концесия, която те ще изградят от нулата. Инвеститорите ще отговарят и за товарите. Градът става различен, в държавата влизат огромни средства.

Интермодален терминал трябва да се направи и в Русе. ЖП линията Варна – Русе не е направена случайно още по време на Османската империя. Тези два интермодални терминала са от изключително значение за страната ни. Старото пристанище Варна-Изток трябва да остане като атракционна зона, за да не пречи на града и градът да не пречи на него. По този начин ще бъдат развити и морската, и туристическата индустрия. Важното сега е бързо да стигнем до пълно окомплектоване на документите и разрешенията за строителство. Иначе големите търговски трафици пак ще ни подминат.

Следващият проект трябва да бъде магистрала „Черно море“. Но не само като туристическа връзка между Варна и Бургас, а като част от връзката на мегаполиса Истанбул с Европа, през Бургас, Варна и Констанца. Коридор Север-ЮГ за стоки, пътници и туристи. Само допреди няколко години не подозирахме колко важни ще са румънските туристи за нашата икономика. Турският турист може да се окаже също толкова важен.

Тази инвестиция от 1,5 млрд. може да се окаже една от най-мащабните в българската икономика. Очаквате ли тя да отвори сходен с този в Констанца брой работни места?

- Може би не толкова много, но, както казах, работните места ще бъдат и преки, и косвени. Давам пример с корабостроенето. Когато във Варненска корабостроителница работеха 5000 човека, тилът на корабостроенето беше 12 000 души. В случая с терминала съотношението ще е същото – 1:2,5. Тук не мога да не напомня и бруталното нарушение с удълбочаването на Варненския канал, за което бяха отделени 435 млн. лв.

Дали то не беше направено, за да бъде облагодетелстван конкретен проект и конкретен човек?

- Това даже не го коментирам. Но едни пари бяха дадени с очевидно друга цел. Без търг, без конкурс. Варна-Запад е създаден като пермпеуум мобиле за събиране на средства.

Според публични коментари, ТЕЦ“Варна“ е купен от Ахмед Доган именно с тази цел – да превърне пристанището му в голям и печеливш търговски терминал. Влиза ли вашата идея в конфликт с намеренията на почетния председател на ДПС?

- Има подобна версия за намеренията на собственика на ТЕЦ-а. Но нашият проект е много по-мащабен. На ТЕЦ“Варна“ има три корабни места, като само едно е дълбоководно. Но там също биха могли да се извършват пристанищни дейности.

Има ли място и за двата проекта?

- Пристанището на ТЕЦ-а винаги ще бъде конкуренция на останалите пристанища. Но ако ние не изградим сега тази икономическа зона, тресавището под кв. „Максуда“ ще си стои още 100 години. Китай прави своята стратегия за десетилетия напред. Не можем ли да се поучим?

Точно в този смисъл, една концесия с китайска държавна компания на варненското пристанище няма ли да обслужи дългосрочно планираната търговска експанзия на Китай в този регион на света? Така беше тълкувано и придобиването на пристанищата в Пирея и Солун.

- Безспорно Китай прави експанзия. Но най-големите икономики разрешиха на Китай да прави тази експанзия, когато изнесоха високите си технологии и повечето си производства. И разбира се, че Китай ще се възползва от това. Ако на виждаме, че центърът на икономиката и финансите е в Азия, значи не виждаме какво се случва в света.

Как би погледнал ЕС на този проект?

- В момента трябва да погледнем какъв е националният ни интерес. Направили сме срещи с мощна нидерландска компания, която участва в удълбочаване на разширението на Суецкия канал и в мега проекти в Дубай. Нека и те да дойдат. Важно е кой ще предложи най-добрите условия. И да не оставим работната заплата у нас на 320 евро.

Като председател на транспортната комисия в НС ли правите контактите с кандидат-инвеститорите?

- Да!

Консултирате ли проекта с изпълнителната власт – без участието поне на Министерството на транспорта и МРРБ той няма как да се осъществи?

- Разбира се. Без това съгласуване той няма как да се случи.

Каква степен на вероятност има проектът да се случи? И в какви срокове може да стартира?

- Ако всички министерства си подадат ръка, с активното участие на Комисията по транспорт и съобщения в НС, до края на годината може да имаме всички необходими документи за стартиране на процедура по избор на инвеститор.

Има ли „подводен камък“ пред този проект?

- Ако всички си свършат работата, не.