Въпреки силата на духа и жаждата за живот, той се нуждае от мъничко помощ

Разказваме историята на едно борбено 19-годишно момче и неговата майка. Семейството живее в мъничко русенско село и успява да се справи с предизвикателствата на живота, който е бил несправедлив с Васко. Момчето се ражда с тежки увреждания. Макар и прикован към инвалидна количка той успява да завърши училище, а днес вече е студент, разказва NOVA.

Въпреки силата на духа и жаждата за живот, той се нуждае от мъничко помощ.

Васко е на 19. От три седмици е студент. Факт напълно обичаен за всеки млад човек с амбиции. Но необичайната гледка в аулите на русенската Алма Матер е момчето, което на занятия ходи, придружавано от майка си. Телом е закрепостен в инвалидна количка, но духът му е жаден за знания. Завършил е средното си образование в гимназията по строителство. В продължение на 4 години, всеки ден майка му качва инвалидната количка на автобус от Ново село за Русе и обратно.

В училище Ивелина си водила записки вместо сина си. И в университета е така, защото Васко не може да движи крайниците си. Подвижни са само пръстите на ръцете, което му дава възможност да работи с електронни устройства. Записал се в специалност компютърни системи, но среща затруднения

„Математиката ме прецаква мен, много ми е ужасна”, казва Васко.

Затова обмисля възможността следващата учебна година да се прехвърли в юридическия факултет на Русенския университет. Иска да стане адвокат.

Близките и приятелите на Васко правят всичко по силите си момчето да не се чувства изолирано от социалния живот. Ходил на всички екскурзии, които читалището в Ново село организирало, посещавал и курсове.

„Мога да спомена неговото участие в компютърното обучение. Сградата където се помещава читалището е на втория етаж. Тогава, за да го качим всички негови съученици помогнаха, за да може той да е част от тази обучителна програма”, казва Силвия Стойчева, секретар на читалище Ново село.

Единствено в тържествата Васко не можел да вземе пълноценно участие, затова в програмата ролята му била да рецитира стихове

Васко живее само с майка си, двамата споделят скромно ежедневие. Но най-близките им не ги оставят сами. Помагат кой с каквото може. А Ивелина мечтае един ден синът ѝ да има семейство

„Моята мечта е първо да проходи и да изкара училището и да стъпи малко на краката си...поне за работа”, казва Ивелина.

Момчето е родено с катаракта, по-късно лекарите установили и невропатия. През годините претърпял редица операции на крайниците. Здравната каса покривала рехабилитация само веднъж годишно - крайно недостатъчно, за да се стимулира двигателната активност на Васко. Консултация със специалист в турска клиника дала надежда, че може да стъпи на крака. Терапевтичните курсове обаче там били скъпи - 21 хиляди евро. Макар и малка за Васко надеждата е робот-асистирана терапия в Турция и би се радвал и на скромна подкрепа от всеки, който е докоснат от историята му.

„Приятелите ми дават сила да продължа да уча, защото всеки ден ги виждам и в университета, в училищата. Всеки ден, когато се събудя аз си го казвам - аз съм добър човек”, казва Васко.