Жертвите са с 48 процента над очакваното ниво

В края на юни Белгия отчете най-високата свръхсмъртност в Европа вследствие на екстремната гореща вълна, като данните показват безпрецедентен скок на смъртните случаи заради комбинация от климатични и социални фактори.

Стряскаща статистика и сравнение със съседите

Според данните на белгийския институт за обществено здраве Sciensano, цитирани от местния всекидневник Het Nieuwsblad, са регистрирани над 2000 допълнителни смъртни случая спрямо обичайните нива на смъртност за периода. Институциите се позовават и на данните от Европейската мрежа за наблюдение на смъртността (EuroMOMO).

Статистиката показва, че Белгия е отчела 48 процента свръхсмъртност. За сравнение, в съседна Франция показателят е 23 процента, а в Нидерландия – 13 процента. Този остър контраст буди сериозна тревога сред експертите, тъй като и трите европейски държави са били засегнати от сходно високи температури по едно и също време.

Социално-икономически фактори

Специалистите са категорични, че не само климатът, но и социално-икономическите условия в страната са изиграли ключова роля за фаталните последствия. Биостатистикът Геерт Моленбергс от Католическия университет в Льовен (KU Leuven) и Университета в Хаселт обръща специално внимание на битовите условия, в които живеят най-уязвимите групи.

„Например има съществена разлика между Фландрия и Валония. И безспорно съществува социално-икономически аспект“, коментира Моленбергс пред белгийската преса.

Той навлиза в конкретика, като подчертава значението на жизнената среда: „В голяма самостоятелна къща с малко зеленина наоколо е по-хладно, отколкото в малък апартамент, в който живеят твърде много хора“.

Хаотичното застрояване като катализатор

Данните показват, че само във Фландрия е отчетена 31 процента свръхсмъртност, което само по себе си е по-високо от националните показатели на Франция и Нидерландия.

Според анализа на Моленбергс, начинът, по който се развиват градовете в Белгия, е допринесъл съществено за тежките последици от екстремните горещини. Хаотичното градско строителство и липсата на адекватни зелени пространства в пренаселените зони допълнително засилват ефекта от високите температури, превръщайки жилищните комплекси в опасни топлинни острови по време на кризисни климатични периоди.