Кабинетът залага 8% ръст на пенсиите без ясен дефицит

Пенсиите в България ще се увеличат с 8% от 1 юли 2027 година, заплатите в бюджетната сфера ще нараснат с 5%, а възнагражденията на учителите и педагогическите специалисти ще се повишат със 7,5%. Това предвиждат основните параметри на проекта за държавен бюджет за 2027 година, представени от Министерския съвет преди изпращането на финансовата рамка за становище в Европейската комисия (ЕК). Новите разчети за доходите на възрастните хора идват на фона на актуалните моделни изчисления на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), според които българската пенсия замества средно 58,5% от трудовия доход преди пенсиониране.

Бюджет 2027 между Брюксел и президентските избори

Правителството обяви базовите си намерения за план-сметката на 14 октомври, ден преди да изтече крайният срок, в който всички държави от еврозоната са длъжни да изпратят бюджетните си планове за оценка в Брюксел. Практиката действа от 2013 година, като Европейската комисия дава експертно становище по макроикономическите показатели, а окончателното гласуване и одобрение остават в правомощията на Народното събрание. За България обаче европейското наблюдение е значително по-строго, тъй като страната се намира в процедура по прекомерен дефицит след планираното отрицателно салдо от 5,7% от брутния вътрешен продукт за текущата 2026 година.

Към момента на изпращането на документите до Европейската комисия и Еврогрупата пълният вариант на бюджета все още не беше преминал през обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Този подход засили критиките, че българското общество и социалните партньори научават конкретните параметри на финансовата рамка едва след администрацията в Брюксел.

Покрай предстоящите президентски избори кабинетът на премиера Румен Радев постави основния си фокус върху популярните социални мерки в план-сметката. Наред с ръста на пенсиите и бюджетните заплати, проектът предвижда по-високи детски надбавки, повече средства за майчинство и ученически стипендии, допълнително финансиране за здравеопазване и нови данъчни облекчения за семействата при разходи за образование и спорт. Максималният размер на ваучерите за храна ще се удвои от 100 на 200 евро, като сумата над първите 100 евро ще се облага с данък от 7% за работника. Едновременно с това правителството премахва автоматичните механизми за повишаване на заплатите в публичния сектор, които досега бяха обвързани със средната работна заплата за страната.

Скритият дефицит и непопулярните данъчни мерки

Зад социалните обещания в проектобюджета за 2027 година се крият и редица тежки фискални мерки, срещу които не са заложени структурни реформи в администрацията. Макар основните преки и косвени данъчни ставки да се запазват, Министерството на финансите планира да събере допълнителни нетни приходи от 1,1 милиарда евро. Те ще дойдат чрез актуализиране на данъчните оценки, което ще доведе до по-високи данъци върху недвижимите имоти, както и чрез запазване на еднократния данък върху свръхпечалбите на банки, застрахователи, големи търговски вериги и телекомуникационни компании. Повишава се и осигурителната тежест, като от 1 януари 2027 година държавните служители и работещите в сектора на отбраната и МВР преминават към стандартното разпределение на личните осигурителни вноски в съотношение 60 към 40 между работодател и служител.

"Бюджет 2027 не предлага лесни решения, но обещаваме нещо по-важно: посока. Обещаваме финанси, които се връщат към равновесие, държава, която харчи и инвестира разумно", заяви министър-председателят Румен Радев при представянето на приоритетите в Министерския съвет.

Въпреки заявките за финансова дисциплина, най-важният показател в план-сметката - точният размер на бюджетния дефицит за 2027 година - остана без официално обявена конкретна стойност при представянето на рамката. В тригодишната бюджетна прогноза на финансовото ведомство беше разчетен дефицит от 3,8% от брутния вътрешен продукт, но вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев обяви, че целта на кабинета е да го свие до маастрихтския праг от 3%.

"Амбицията ни е тези 3,8% дефицит да ги свалим колкото се може по-близо до границата от 3%, дори да направим бюджет за 2027 година с 3% дефицит, така че да успеем да приключим процедурата по свръхдефицит", обясни финансовият министър Гълъб Донев в ефира на БНТ.

Според Закона за публичните финанси проектът трябва да влезе в парламента до края на октомври, но очакванията, отразени от вестник "Трета възраст", са пълният законопроект с конкретните разходи по министерства да бъде внесен едва след приключването на президентския вот, за да се избегне политическият дебат върху непопулярните рестрикции преди балотажа.

Къде е България по размер на пенсиите спрямо заплатите

Дебатът за 8-процентното увеличение на пенсиите през юли 2027 година се развива на фона на мащабно сравнително изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за устойчивостта на пенсионните системи. Според моделните изчисления на организацията българин, който получава средна за страната заплата и се осигурява върху пълния си доход през цялата си трудова кариера, при пенсиониране ще получава сума, заместваща 58,5% от последното му трудово възнаграждение.

Този резултат поставя България с 6,5 процентни пункта над средното равнище от 52% за всички 38 развити икономики, членуващи в ОИСР, и с 4 процентни пункта над средния показател от 54,5% за държавите от Европейския съюз.

Анализът на международните икономисти не сравнява номиналния размер на пенсиите, които държавите изплащат в момента, а измерва така наречения бъдещ брутен коефициент на заместване на дохода. Моделът е изграден върху хипотезата за младеж, който е започнал първата си работа на 22-годишна възраст през 2024 година, работи без нито едно прекъсване в кариерата си на средна за съответната държава работна заплата и се пенсионира при достигане на законоустановената възраст без наказателни удръжки.

По този критерий начело в класацията е Испания, където задължителната пенсионна система осигурява 80,4% от трудовия доход преди пенсиониране. На второ място се нарежда Гърция със 79,6%, следвана от Люксембург със 75,6%. На обратния полюс с най-нисък дял на заместване от задължителните фондове са Литва със 17,4%, Ирландия с 24,3%, Полша с 28,6% и Естония с 29,3%. Водещата европейска икономика Германия също остава под средното ниво за ОИСР със своите 42,1%.

Данните показват, че мощта на една икономика сама по себе си не гарантира каква част от стандарта си на живот ще запази работещият след излизане в пенсия. Решаващи се оказват архитектурата на осигурителната система, делът на задължителните частни пенсионни фондове, възрастта за пенсиониране и формулите за индексиране. В страни като Германия, Ирландия и Съединените американски щати ключова тежест носят доброволните и професионалните пенсионни схеми. Когато в уравнението се включат редовни вноски в такива доброволни планове през целия трудов стаж, общият брутен коефициент на заместване в Германия скача от 42,1% на 53,4%, а в САЩ се повишава от 39,7% до внушителните 74,8%.