Родното производство на основни храни масово изчезва

България тихомълком предава своя продоволствен суверенитет, като местното производство на традиционни хранителни продукти се свива драстично за сметка на засилващ се внос от чужбина. Сбърканите държавни политики през последните десетилетия доведоха до парадоксална реалност – пазарът у нас да бъде залят от чужди плодове, зеленчуци и месо, което се превръща в основен двигател за поддържането на космически високи цени по магазините, съобщават в нов анализ от седмичника "Капитал".

Острите коментари по темата бяха провокирани и от официално изказване на вицепрезидента Илияна Йотова, която заяви: "Не е нормално в държава, която произвежда, цените на основни зеленчуци и плодове да са направо космически". Проверката на фактите обаче показва, че макар цените действително да удрят джоба на потребителите, страната ни произвежда все по-малко. Традиционни сектори като свиневъдството, млекопроизводството и зеленчукопроизводството губят позиции, а някои автентични български продукти вече се намират на прага на пълното изчезване.

Космически цени при свиващо се родно производство

Статистиката за последните две десетилетия показва стряскащо свиване на аграрния сектор у нас. Спадовете в производството на базови храни са фрапиращи и надхвърлят процента на намаляване на населението в страната. В същото време консумацията се повишава, а зейналите дефицити се покриват чрез масирани доставки от чужбина.

Текущата картина на пазара в България разкрива следните критични зависимости:

• Свинско месо и домати – между 50% и 60% от пазарните нужди в страната вече се задоволяват изцяло от вносни стоки;

• Прясно мляко – недостигът на родна суровина е достигнал нива от 30% до 40%, което принуждава преработвателите да разчитат на суровини от Румъния и Унгария;

• Общ баланс – във всички ключови хранителни сектори, изключвайки зърното и яйцата, България внася в пъти по-големи обеми продукция, отколкото успява да изнесе.

Експерти предупреждават, че при евентуална глобална криза, военен конфликт или затваряне на границите, страната ни разполага със запаси от местно свинско месо за не повече от 3-4 месеца, тъй като родните ферми покриват едва 40% от вътрешното потребление. За разлика от София, големите европейски държави отдавна са разбрали значението на хранителната сигурност – във Франция например ресорното ведомство официално носи името Министерство на земеделието и продоволствения суверенитет.

Сбъркани субсидии и изчезващи ферми

Една от основните причини за катастрофалното състояние на сектора у нас е изкривеното управление на европейските и държавните субсидии. Вместо влизането на България в Европейския съюз да стимулира дребните и средните фермери чрез очакваните еврофондове, се случи точно обратното. Държавната политика умишлено фаворизира едрите зърнопроизводители, насочвайки лъвския дял от финансовия ресурс към един конкретен сектор, ориентиран предимно за износ.

Резултатът от тези парадокси е брутален – за последните 20 години броят на земеделските стопанства в България се е сринал от 665 000 до едва 95 000. Налице е масово изчезване на малките семейни ферми и окрупняване на земята в ръцете на единици мащабни играчи. Докато производството на зърно бележи рекорди, традиционното българско зеленчукопроизводство и овощарство буквално умират.

Административен тормоз и "фантомни животни"

Към липсата на стратегическа визия държавата добавя и непосилен институционален натиск върху малките производители. Браншът се оплаква от постоянни регулаторни спънки, институционален тормоз и чиновнически произвол. Докато дребните фермери биват преследвани за абсурдни детайли, контролните органи често си затварят очите за мащабни злоупотреби. Само през последните месеци проверките разкриха хиляди "фантомни животни", за които обаче редовно са били прибирани огромни държавни субсидии.

В същото време, под предлог че се изпълняват европейски директиви, у нас се налагат абсурдни забрани. Пример за това е забраната сиренето да зрее върху дървени стелажи – рестрикция, която автоматично убива производството на традиционното синьо българско сирене. Подобни казуси доказват, че докато в цяла Европа местните традиции биват защитавани със зъби и нокти, у нас администрацията работи против интересите на собствения си народ, отваряйки широко вратата за чуждия внос.