Дори и в най-новото ни външно министерство мирише на стари ченгета. Това не е просто аромат на мухъл, обаче

 Говорим за сериозен, дълбок проблем, чието решение изисква смелост и твърдост, която очакваме прекалено дълго…

Думата лустрация е в речника ни от 32 години. Усукала се е около езика ни и ни пречи да дишаме спокойно. Неслучена, несбъдната лустрация.

В представите ни лустрацията е кастрация - наказание, ампутация. А всъщност е простичко нещо. Ако си бил действаща част от репресивните служби на онази система, не можеш да заемаш държавна длъжност. Точка. Държавите, които въведоха това строго правило в началото на 90-те, вече дори не се вълнуват от тази тема. Просто защото за 30 години те не просто прочистиха държавната си администрация от сенките на комунистическия терор, но и обучиха и създадоха нови дипломати, развиха специалисти, изградиха личности.

А ние продължаваме да сме на опашката на демокрацията. Даже, простете, под нея.

И мирише.

Радослав Бимбалов