Здравната система финансира апаратите за деца, но след 18-годишна възраст подкрепата спира

Близо половин милион българи са принудени да живеят с диагнози, изискващи специфично лечение, докато държавата систематично отказва да финансира диагностиката и поддържащата им терапия. Страната ни не само изостава от европейските стандарти, но и прилага тежка институционална дискриминация спрямо възрастните пациенти, ограничавайки достъпа им до животоспасяваща апаратура.

Проф. Ивайло Търнев, който ръководи Клиниката по нервни болести в столичната Александровска болница, алармира за критичната ситуация, в която държавата умишлено избягва да поеме финансова отговорност за най-тежко болните, по информация на NOVA.

Бюджетни икономии чрез административен филтър

Един от основните инструменти, чрез които здравната система ограничава разходите си, е липсата на адекватен национален регистър. Този дефицит пречи на точното отчитане на пациентите. От над 6500 описани редки заболявания в световен мащаб, България официално признава едва около 200.

Всяка нова диагноза трябва да премине през тромава процедура за одобрение от министъра. "Не се приема съществуващата номенклатура на редките болести", посочи проф. Ивайло Търнев, цитиран от NOVA. По този начин системата ефективно филтрира пациентите и спестява средства от клинични пътеки и безплатни терапии.

Генетичната диагностика като лукс

Според експерта около 80% от редките болести са генетични и изискват високоспециализирани изследвания. От 2013 година в страната липсва национална програма за генетична профилактика.

Докато за децата процедурите през Фонда за лечение и НЗОК са описани като "доста тежка и времеемка процедура", за пълнолетните пациенти изобщо не е предвидена държавна помощ. Възрастните българи са оставени на произвола на съдбата и често трябва да чакат включване в научни проекти, за да разберат от какво точно боледуват.

Смъртоносната граница на пълнолетието

Най-стряскащото проявление на този финансов цинизъм е отказът от осигуряване на дихателна апаратура за възрастни. Системата финансира апаратите за деца, но след 18-годишна възраст подкрепата спира, което директно обрича пациентите.

"България е единствената европейска страна, в която няма осигурена дихателна помощ. Единствено се осигуряват дихателни апарати за деца. Липсата на дихателна помощ сериозно скъсява продължителността на живота", категоричен е проф. Ивайло Търнев.

Като пример за последствията от тази държавна политика лекарят посочи пациентите с прогресивна мускулна дистрофия тип „Дюшен“. "В България те не доживяват 30 години, докато в Дания надхвърлят 50 години" – мрачна статистика, която показва истинската цена на спестените средства в българското здравеопазване.