Европейската валута обърна изцяло търговията по южната граница

Нова икономическа реалност се оформя по българо-гръцката граница три месеца след официалното приемане на еврото у нас. Съобщават от гръцкото издание "Прото тема", че традиционната "ножица" в цените между двете държави се затваря рязко, което променя изцяло навиците на потребителите. Гърците губят своя традиционен евтин пазар в България, докато българските граждани все по-масово инвестират в недвижими имоти в южната ни съседка.

Край на евтиния пазар за гърците

Интеграцията на България в еврозоната и отпадането на сухопътните граници в Шенген са трансформирали движението през ГКПП "Кулата - Промахон". Според кмета на гръцката община Синдики Йоргос Тациос, посоката на паричните потоци се е променила драстично.

"С влизането на България в Шенген изчезнаха големите опашки и чакането на Промахон. Българи с добри доходи идват все повече. Евтиният пазар за нас, гърците, се загуби, вече има стоки, които са по-скъпи в България", заявява кметът пред изданието. Той уточнява, че масовите преминавания на гърци у нас сега се ограничават предимно до зареждане на гориво в крайграничните бензиностанции. Печалбата за гръцките шофьори възлиза на около 32 евро при зареждане на резервоар от 50 литра.

Председателят на Търговско-промишлената палата в Родопи Николаос Ангелидис също потвърждава тенденцията. Според него дългогодишната практика гърци да пътуват до Кирково и Кърджали за ежедневни покупки вече затихва. "Постепенно там цените достигат нашите с изключение на горивата. Така тази загуба на капитали се ограничава", коментира той.

Българска експанзия на имотния пазар

Затварянето на ценовата ножица и ръстът на доходите у нас катализират масиран интерес към гръцкото крайбрежие. Според Ангелидис потокът от купувачи се е обърнал изцяло.

"Вече българите могат и купуват, непрекъснато инвестират в недвижими имоти, особено по крайбрежието. Потокът вече не е от гърците към пазарите на България, а от българите към гръцките пазари", отбелязва председателят на местната камара.

Същевременно българският журналист Десислава Колева коментира пред "Прото тема", че промяната на цените у нас не е пряко следствие само от смяната на валутата, позовавайки се на актуални доклади на Европейската централна банка. "Вярно е, че цените на услугите се покачиха, цената на горивата също се увеличи напоследък, но това е следствие от войната, а не на смяната на валутата", анализира тя.

Статистика и ценови реалности

Данните от глобалната платформа Numbeo показват, че въпреки сближаването, цената на живота в България остава с около 22 процента по-ниска от тази в Гърция. Ресторантите у нас продължават да бъдат до 26 процента по-евтини.

Сравнението между София и Солун разкрива разнопосочна картина при стоките от първа необходимост:

• Заведения: Хранене в евтин ресторант струва около 11 евро в София спрямо 15 евро в Солун. Обяд за двама в среден клас заведение излиза около 50 евро и на двете места.

• Напитки: Капучиното в София е 2,65 евро спрямо 3,97 в Солун.

• Супермаркети: Пилешкото филе у нас е 7,49 евро спрямо 9,77 евро в Солун. Прясното мляко обаче е по-евтино в гръцкия град – 1,49 евро за литър срещу 1,69 евро в българската столица.

• Битови сметки: София запазва сериозно предимство при бързия интернет (12,22 евро спрямо 26,80 евро) и отоплението (138,34 евро спрямо 189,53 евро).

• Имоти: Наемите в София са по-високи – 669 евро за двустаен апартамент в централен квартал, докато в Солун подобен имот струва 548 евро.

Въпреки настъпилите икономически промени след 1 януари 2026 година, България продължава да поддържа най-ниското общо ценово равнище в Европейския съюз.