Реформите по ПВУ остават под въпрос

България ще получи близо един милиард евро по четвъртото плащане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до броени седмици, съобщават от NOVA. В ефира на предаването „Събуди се“ вицепремиерът Атанас Пеканов обяви, че с тази сума страната ни ще покрие 68 процента от общото предвидено европейско финансиране. Плащането е резултат от съвкупните усилия на няколко последователни правителства и интензивна работа през последните седмици.

Европейско темпо и забавени реформи

До момента България е усвоила около 50 процента от финансовия ресурс по ПВУ. С предстоящия нов транш страната ни ще се доближи до средноевропейското равнище, което в момента възлиза на 75 процента. Крайната цел на управлението остава стопроцентовото усвояване на средствата, въпреки натрупаното във времето забавяне.

Вицепремиерът подчерта, че вече е в ход и подготовката по петото плащане, което е от критично значение за баланса на държавния бюджет. „Беше ключово за бюджета да получим възможно най-бързо тези средства“, посочи Пеканов. Той обаче изрази умерена загриженост относно реализирането на пълния капацитет на плана: „Под въпрос е доколко това е реалистично, защото се загуби много време и много важни реформи все още трябва да се случат.“

Бъдещето на въглищните централи

Важен акцент в изявлението на Пеканов бе бъдещето на въглищния сектор, около който през последните години се натрупаха множество спекулации. По официални данни страната ни вече е намалила вредните си емисии с 40 процента спрямо нивата от 2019 година, без това да е предизвикало трусове в енергийната система. Настоящата пътна карта за климатична неутралност предвижда България да задържи между 1,2 и 1,6 гигавата мощности от въглищни централи в периода между 2030 година и 2038 година.

Вицепремиерът дефинира въглищата като ключов суверенен ресурс, чиято роля нараства на фона на глобалната геополитическа нестабилност. „Те са нужни за нашата енергетика с оглед на цялата нестабилност, която виждаме по света. Това е наш суверенен ресурс, който става все по-важен. Затова този ресурс трябва да бъде запазен“, категоричен бе Пеканов.

Преход към нови индустриални зони

Стратегията предвижда въглищните мощности в определен момент да преминат в режим на студен резерв. Този процес ще изисква вътрешна оптимизация, за да може централите да оперират на пазарна печалба. Държавата планира да пренасочи заетите в сектора към производства с дългосрочна перспектива, като за целта ще се използват средствата от Фонда за справедлив преход.

Европейското финансиране ще бъде инвестирано целево в изграждането на модерни индустриални зони, разкриването на нови предприятия и рекултивация на засегнатите терени. Според разчетите на Пеканов тези мащабни преобразувания трябва да се реализират активно в рамките на следващите две до три години.