Откритието разгадава мистерията около произхода на тъмната материя

Астрофизици от Университета на Маями локализираха необичаен сигнал от дълбокия Космос, който на практика доказва съществуването на първични черни дупки. Революционното откритие, базирано на данни от гравитационната обсерватория LIGO, показва обект с маса, по-малка от тази на нашето Слънце – феномен, който е напълно невъзможен според класическата теория за звездната еволюция.

Аномалията в гравитационните вълни

През миналата година детекторите на LIGO регистрират мощно сливане на два масивни обекта. Последващият прецизен анализ на гравитационните вълни обаче разкрива стряскащ факт – един от компонентите в космическия сблъсък е с подслънчева маса. Стандартните черни дупки се раждат след колапс на свръхмасивни звезди в края на техния жизнен път, поради което масата им винаги надвишава многократно тази на Слънцето.

"Най-правдоподобното обяснение за сигнала от LIGO, който няма конвенционално астрофизично обяснение, е засичането на първична черна дупка", заявява доцент Нико Капелути, цитиран от научното издание The Astrophysical Journal. Съвместно със своя докторант Алберто Магарагия, ученият доказва, че подобни миниатюрни обекти могат да възникнат единствено в екстремните условия броени части от секундата след самия Голям взрив.

Липсващото звено на тъмната материя

Концепцията за първичните черни дупки е формулирана още през 60-те години на миналия век от съветските физици Яков Зелдович и Игор Новиков, а по-късно е доразвита теоретично от британския гений Стивън Хокинг. Според техните изчисления, в ранната Вселена материята е била толкова плътна, че цели региони са колабирали директно в черни дупки, много преди формирането на първите звезди.

Днес изследователите от Университета на Маями смятат, че именно тези древни обекти съставляват загадъчната тъмна материя. Тя генерира гравитацията, която държи галактиките цели, и представлява около 85 процента от цялата материя във Вселената, но десетилетия наред убягваше на директни наблюдения.

Бъдещето на космическите наблюдения

Екипът на доцент Нико Капелути вече е създал математически модел, който прогнозира колко често наземните обсерватории трябва да засичат подобни събития. Резултатите съвпадат напълно с честотата на реалните наблюдения към момента – изключително рядък, но напълно реален феномен.

Окончателното потвърждение на теорията ще изисква натрупването на допълнителни данни. Надеждите на научната общност са насочени към следващото поколение детектори, сред които са планираната космическа мисия LISA и гигантският наземен проект Cosmic Explorer. Те ще разполагат с нужната безпрецедентна чувствителност, за да уловят слабите гравитационни вълни от зората на времето и категорично да пренапишат съвременната космология.