LAP1-В крие химическия отпечатък на първото поколение звезди след Големия взрив

Учени откриха изключително рядка галактика на около 13 милиарда години, образувана само 800 милиона години след Големия взрив, съобщават от научния портал phys.org. Фундаменталното откритие е направено с помощта на космическия телескоп "Джеймс Уеб", чиито сензори позволяват безпрецедентно изследване на най-ранните етапи от еволюцията на Вселената.

Космически фосил от зората на времето

Новооткритата галактика носи научното обозначение LAP1-В и се отличава с това, че е сред най-химически примитивните структури, наблюдавани от астрономите до този момент. В проучване, публикувано в специализирано издание, екипът на астронома Кимихико Накаджима от Университета в Каназава подчертава важността на обекта: „LAP1-В представлява жив фосил и действа като ранен предшественик на древните галактики джуджета“.

Според изследователите този древен космически остров предлага съвсем рядък и ясен поглед към ключовия период, в който най-първите звезди са започнали необратимо да променят ранната Вселена.

Гравитационна леща разкрива състава

Засичането на толкова отдалечен обект е станало възможно благодарение на феномена "гравитационна леща". При него светлината от LAP1-В е била естествено усилена близо 100 пъти при преминаването си покрай масивен и по-близък галактичен куп.

Детайлният спектрален анализ разкрива изключително ниско съдържание на тежки елементи. Резултатите показват, че кислородът в структурата е около 240 пъти по-малко в сравнение с този в нашето Слънце. Експертите са регистрирали и силно йонизиращо лъчение, придружено от специфично съотношение между въглерод и кислород. Това съотношение се разглежда като ясния химически отпечатък от първото поколение звезди във Вселената, познато в астрофизиката като Популация III.