Архив от 1983 година разкрива живота в село Щръклево
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0
Архивен репортаж връща лентата към бита в пет русенски села
Огромно предприятие за производство на гъби за износ, рекорден добив на зърно, но и остър недостиг на лекари, липса на водопровод и замърсени реки очертават контрастната картина на живота в някогашната селищна система Щръклево през 1983 година. Това показва архивният документален репортаж „Споделено в делника - Щръклевският край“, излъчен по БНТ - Русе, който връща лентата повече от четири десетилетия назад към бита, амбициите и нерешените социални проблеми на жителите в селата Щръклево, Красен, Нисово, Сваленик и Церовец.
Погледът към 1983 година разкрива как една административна единица от пети функционален тип, разположена върху територия от 208,49 квадратни километра с точно 7199 жители, се опитва да задържи младите си хора чрез механизация и нови цехове, докато се бори с базовата инфраструктура и демографските процеси.
От прабългарските светилища до селските бунтове
Разказът за историята на района започва от село Красен, определяно в миналото от историка Васил Маринов като „Мадара в Русенско“ заради местността Царева локва. По думите на Веселин Тачев, уредник на музейната сбирка „Светлоструй“ в село Щръклево, в тази зона са открити останки от селища от праисторията, античността, Първата и Втората българска държава. В началото на 80-те години на миналия век Окръжният исторически музей в Русе разкрива там некропол от девети - десети век, а експедиция на Анчо Калоянов попада на култови прабългарски светилища.
„Тук е бил разположен Красен град, един от четирите упоменати в старобългарската литература средновековни градове. През 1900 година оттук са започнали поредицата стихийни селски бунтове, известни в нашата история като бунтовете на Тръстеник, Дуранкулак и Шабла. Но тия бунтове започват в село Красен“, разказва Веселин Тачев в ефира на БНТ - Русе.
Културно-историческата памет на района преминава през ожесточените боеве по поречието на Ломовете по време на Руско-турската освободителна война, белязани от руските паметници край село Сваленик, и стига до събитията от първата половина на двадесети век. В село Щръклево през 1914 година малоимотният селянин Велико Тодоров Романов основава първата партийна организация в селата. Мястото е роден дом и на младия обущар Петър Димов Киряков, учил във вечерното занаятчийско училище в Русе и разстрелян в Софийското гарнизонно стрелище на 28 януари 1943 година като първия малолетен с изпълнена смъртна присъда по онова време.
Духовният облик на село Щръклево обаче се определя най-вече от неговите книжовници. Селото е родно място на Обретен Ганев - свекър на Баба Тонка Обретенова, чиято летописна тетрадка от края на осемнадесети и началото на деветнадесети век е известна в науката като „Обретенов сборник“. Оттук тръгва и известният книгоиздател Ефрем Попхристов, който в продължение на половин век издава учебници и педагогическа литература във Велико Търново. Специално място в местната музейна сбирка заема делото на редактора Димитър Добрев и излизалия между 1928 и 1938 година литературен вестник „Светлоструй“.
„Литературният вестник „Светлоструй“ е едно уникално явление в нашата литературна история. Излизал в село Щръклево от 1928 до 1938 година, той изиграва ролята на обединител на прогресивната литературна мисъл в цялата страна. Вестник „Светлоструй“ е инициатор и организатор на Съюза на писателите от провинцията, който има задача да се бори за защита правата на писателя, за свобода на словото и печата, за реализъм в литературата“, припомня уредникът Веселин Тачев. През 1983 година тези традиции се поддържат от Народното читалище „Възраждане“ и централизираната библиотека с детски отдел, която тогава заема първо място сред селските читалищни библиотеки в Русенски окръг.
Икономически гиганти: Гъбозаводът в Красен и битката за рекорди
В икономически план гръбнакът на петте села през 1983 година се крепи върху две основни структури - местния Аграрно-промишлен комплекс и уникалното за България предприятие „Гъбозавод“ в село Красен. По данни на първия секретар на Общинския комитет на партията Пеньо Аджамов общата селскостопанска продукция на комплекса тогава достига около 20 милиона тогавашни лева (еквивалентни на около 10,23 милиона евро по фиксирания курс при влизането на България в еврозоната), като 53% от тях се падат на растениевъдството, а между 23% и 29% - на животновъдството, концентрирано основно в селата Щръклево и Сваленик.
Местните механизатори отчитат сериозни за времето си постижения. През 1982 година двете бригади за комплексна механизация постигат средни добиви от около 600 килограма зърнено-хлебни и фуражни култури от декар, а бригадата от нов тип записва 931 килограма зърно. Амбициите на ръководството за 1984 година са на определени площи да се гони границата от 1000 килограма зърно от декар, докато в животновъдството се планира млеконадоят от фуражна крава да нарасне от 4000 литра през 1985 година до 5000 литра към 1990 година.
Истинската индустриална гордост на района обаче е Гъбозаводът в село Красен, определян в архивния филм като единственото по рода си подобно предприятие в страната.
„Гъбозаводът в Красен е основно промишлено предприятие в селищната система, което осигурява работа на около 400 човека работна ръка изключително от Красен и от Щръклево. Предприятието е специализирано за производство и преработка на гъби и гъбно-месни консерви. Общата продукция на предприятието възлиза на около 15 милиона лева, 85% от която е за износ - 52% за първо направление и 33% за второ направление. Предвижда се строителство на промишлен габарит през 1984 година за производство на 1000 тона гъби“, обяснява Пеньо Аджамов за индустриалната мощ на завода, чиято продукция от 15 милиона тогавашни лева се равнява номинално на около 7,67 милиона евро.
Паралелно с това в село Сваленик функционират два промишлени цеха с общо около 80 работници. Единият е подразделение на русенското дървообработващо предприятие „Александър Атанасов“ за метална и тапицирана мебел, а другият е картонажен цех към предприятието „Русенска комуна“ за рекламни и опаковъчни пликове. Плановете през 1983 година предвиждат цехът за метална мебел да се разшири до края на 1985 година с продукция за 3 милиона тогавашни лева (около 1,53 милиона евро) и персонал от 120 души. За жителите на Русе името на село Щръклево неизменно се свързва и с гражданското летище, обслужвано тогава от колектива на БГА „Балкан“.
Пресъхващи села, липса на лекари и мръсните води на Бели Лом
Отвъд отчетите за преизпълнени планове и асфалтираните на 85% пътища в селищната система (и на 100% в селата Красен и Церовец), архивната лента на БНТ - Русе оголва тежки екологични, здравни и демографски проблеми, които звучат стряскащо актуално и днес. Макар живописното село Нисово в пределите на Народния парк „Ломовете“ да е предвидено в плановете за бъдещ център на зона за отдих с почивна станция и къмпинги, авторите на репортажа отправят директна критика към индустриалното замърсяване на реката.
В репортажа се посочва недвусмислено, че името на река Бели Лом вече е въпрос на минало и се пита колко смелост е нужна на хората, приели замърсяването на водите едва ли не като закономерност, дори само да потопят краката си във водата.
Още по-остра е картината в здравеопазването и комуналните услуги. През 1983 година в цялата селищна система все още няма изградено самостоятелно предприятие за битови услуги, а водоснабдяването на населените места остава нерешено. В село Щръклево тепърва се строи водопроводен проект на стойност около 2 милиона тогавашни лева (около 1,02 милиона евро). Въпреки че в селата Сваленик и Красен са открити нови детски градини със 100% обхват на децата и шестгодишните първокласници, медицинската грижа страда от критичен дефицит на кадри. В село Сваленик, което по онова време наброява около 2000 жители и отстои на 50 километра от окръжния център по тогавашната пътна мрежа, няма нито един лекар, а в село Нисово липсва дори фелдшер.
Битката за младите хора между трактора и града
Най-голямата тревога на местното ръководство през 1983 година е отливът на млади специалисти и нежеланието им да работят в животновъдството. Макар в Селскостопанския техникум в „Образцов чифлик“ край Русе да се дипломират десетки младежи, единици от тях се връщат по родните си места.
„Вижте, основно този проблем за работната ръка, особено за животновъдството, така както навсякъде като проблем стои и пред нас. Разбира се, ние полагаме изключително големи усилия да привличаме младите хора в животновъдството, но все още не сме създали необходимите условия - тези, които предлага промишлеността. Основно от „Образцов чифлик“, техникума по селско стопанство, който е тук в окръга, наистина завършват много хора, много средни специалисти, но много рядко от тях се връщат на работа в селското стопанство“, признава откровено Пеньо Аджамов.
Според него проблемът с кадрите на средно и висше ниво се решава частично чрез изпращане на стипендианти по договор, а в социалната сфера пари не липсват, но пречката е в реалното строително изпълнение на обектите: „Средства има достатъчно. Въпросът е вече не за средствата, с които ще се решават проблемите на материалната база в социалната сфера, въпросът опира до тяхното изпълнение“.
В края на архивния филм думата получават и младите механизатори и агрономи, избрали все пак да останат в село Щръклево. В младежката тракторна бригада по онова време около 70% от работещите са млади хора, като една четвърт от тях са получили образованието си в самото село. „Върна ме на село това, че първо завърших такъв институт и второ - любовта ми към тази професия. Освен това другата причина е, че моето село все още е голямо и има човек как да се реализира там“, споделя един от младите специалисти пред камерата от 1983 година - свидетелство за времето, когато русенските села все още са търсели формулата да съхранят живота и хората си.























