Системата насърчава зубрене вместо практическо приложение на знанията

Създателят на международното изследване PISA Андреас Шлайхер критикува образователната система в България по време на свое участие в телевизионния ефир във вторник. Според директора по образованието в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), масовата практика на частни уроци у нас не води до успех, тъй като родните изпити продължават да насърчават пасивното възпроизвеждане на знания, вместо тяхното практическо приложение в реалния живот.

Спадът започва преди пандемията

Влошаването на резултатите на учениците не е предизвикано единствено от затварянето на училищата покрай COVID-19. Според експерта негативната тенденция в много държави е стартирала още през 2009, 2012 и 2018 година.

"Технологиите и промяната в начина, по който младите хора четат и получават информация, също влияят върху важни когнитивни умения", отбелязва Шлайхер в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той подчертава, че пасивното потребление на съдържание не може да замени когнитивното усилие, необходимо за истинското учене. Технологиите може и да улесняват изпълнението на конкретни задачи, но това не гарантира автоматично подобряване на знанията на подрастващите.

Илюзията на частните уроци

Огромният акцент върху допълнителната извънучилищна подготовка в България е явление, което не се наблюдава в подобни мащаби в много други държави.

"Ако частните уроци водеха до успех, България щеше да е отличник в PISA", категоричен е създателят на тестовете.

Според него те могат да помогнат за временното затвърждаване на материала, но категорично не решават фундаменталния проблем на системата за оценяване.

Международното изследване има за цел да провери не откъслечни парчета знание, а реалната подготовка на 15-годишните за живота. Тестовете измерват способността им да мислят самостоятелно, да преценяват критично информацията и да изграждат логически връзки между отделните факти, посочват от "24 часа" в свой анализ по темата.

Изкуственият интелект и държавните изпити

Промяната трябва да стартира от самите формати на изпитите в края на етапите на обучение, които следва да измерват реални умения, а не само заучени факти. Шлайхер предупреждава, че масовото навлизане на изкуствения интелект ще направи слабостите на настоящия образователен модел още по-видими.

Не се налага националните изпити да бъдат заменени директно от формата на PISA, а да се постигне по-добър синхрон между учебните програми и начина на оценяване. Отвъд институциите обаче, отговорността пада и върху обществото — решаването на проблемите със зле фокусирания материал и дисциплината в клас изисква активната загриженост на родителите, а не само взаимни обвинения с учителите.