Истинско чудо е, че не се заразява, когато двама болни от коронавирус свалят маските си

Успява да спаси жена си, след като я намушкват пред кабинета му, но алцхаймерът му я отнема

Ходи с бастун, защото скача от влак, бягайки от нацистите

Първият му пациент е болен от тиф, лекува го с пеницилин

98-годишният общопрактикуващ френски лекар Кристиан Ченай стана истински герой в социалните мрежи - той продължава да работи и дори консултира заразени с COVID-19 онлайн, предава 168 часа.

Историята му обиколи целия свят, защото се оказа, че той е толкова стар, че помни дори испанския грип. Освен това е лекувал тиф през Втората световна война.

70 години от живота си лекарят прекарва в малкия си кабинет в предградие в Париж, където всеки ден е пълно с чакащи пациенти. Опашките се извиват чак до улицата, а единственото условие е да запишат името си в лист пред вратата и да изчакат реда си.

За да обърне внимание на всички, Ченай се събужда всяка сутрин в 6,30 часа. Той е на смяна в понеделник и сряда, а през останалото време прави домашни посещения. В един следобед от седмицата се грижи и за членове на католически старчески дом. Работната му седмица е 60 часа - всеки ден по 12 ч дори сега.

"Този лекар е много обичан, защото отделя време за всеки и го изслушва - казва 63-годишната му пациентка Ямина Дерни. - Той успокоява и дори не личи възрастта му. Не носи очила, зрението му е отлично след операция на катаракта. Слухът му също е много добър."

Кристиан Ченай следва своята мисия, защото обожава пациентите си, които лекува от дълги години.

"Не бих могъл да се откажа от работата си - сподели Ченай в малката си консултантска стая в Шевили-Лару, след като приключи с последните си пациенти за деня - дете и жена, страдаща от високо кръвно налягане. - Не мога да ги оставя. Те разчитат на мен. Някои пътуват по 4 часа, за да дойдат, защото в тази област сме само трима лекари и се грижим за 19 хил. души. Въпреки че страната има репутация, че е с една от най-добрите здравни системи, липсата на общопрактикуващи лекари достигна кризисна точка. Проблемът е остър в селските райони, където милиони се борят за достъп до грижи, въпреки че доходите им са ниски. Половината от всички общопрактикуващи лекари във Франция вече са на възраст над 60 г. Затова продължавам да преглеждам, особено по-възрастните, които обичам да насърчавам. Обожавам медицината. Но също така искам да продължа да бъда активен. Ако спрем да работим, тръгваме надолу. На моята възраст, ако прекарвате времето си в гледане на телевизия и дрямка, няма да оцелеете дълго."

Вероятно това е рецептата за преклонната му възраст.

Принуждава се да работи от вкъщи дори в условия на карантина, като насърчава пациентите си онлайн, защото наскоро прегледал двама, които били със симптоми на коронавирус. Те свалили маските си при него, а той нямал предпазни средства. Оказало се, че те са болни от COVID-19 и е цяло чудо, че възрастният лекар не се е заразил. Резултатите били повече от изненадващи за него, когато видял, че са отрицателни. Въпреки това прекарва 14 дни в изолация.

"Чувствам се безсилен в борбата с коронавируса, тъй като няма навременно лечение - признава лекарят. - Фактът, че някой може да е само вирусоносител, също е обезпокоителен, защото не може да се разбере кой е болен и кой е здрав. Въпреки това не мога да обърна гръб на някого, който търси помощ от мен."

Епидемията силно го натъжава, но по-безсилен се чувства пред домашното насилие.

"Много често пациентите ми са жени, наръгани или пребити от партньорите си - казва той. - От това съм наистина поразен, защото за вируса ще се измисли лекарство, но за насилието никога. Лошото е, че понякога жертвите лъжат, че са паднали, защото нямат смелост да се изправят срещу побойниците."

На повечето обаче дава сили да потърсят правата си в полицията, а на други дава утеха.

"Въпреки възрастта си Кристиан има уникална памет - споделя неговата пациентка Сара Ларухи. - Първо проучва всичко в симптомите, за да ти помогне. Истински се разстрои, когато след катастрофа загубих бебето си. Той го чакаше с нетърпение, защото е лекувал четири поколения от семейството ми - покойната ми баба, родителите ми, братята и сестрите и сега собствените ми деца."

Всъщност се оказва, че Ченай доста лично изживява всяко посегателство над жените, защото преживява подобен ужас със съпругата си. Марте е намушкана неколкократно при нападение пред кабинета му от престъпник, опитал да се сдобие с лекарство. Тя оцелява, но по-късно се разболява от алцхаймер и умира.

Кристиан Ченай не се поддава на отчаянието и когато е на 91 г., се жени за втората си съпруга Сюзан, с която решават да инсталират охранителни камери след инцидента.

Странното за всеки е, че той взема това решение, а не се отказва от професията си. Вероятно защото решава да й се посвети още от дете. След като отраства малко, започва да работи на непълно работно време като заварчик, за да премине през медицинско училище. Специализира рентгенология, но по-късно решава да се отдаде на общата практика.

Лекарят никога няма да забрави и първия си пациент преди 70 г. през Втората световна война. Извикали го да посети дома на мисионери, където младеж лежал болен от тиф. Всички го убеждавали да не ходи, но

Ченай не можел да остави болен човек. Единственото лекарство, с което разполагал, тогава било пеницилинът. Лекувал го няколко дни, но не знае какво се е случило по-късно с момчето.

Това остава най-тежкият му спомен от войната. Оттогава не забравя и едно свое приключение, заради което до днес ходи с бастун. За да избяга от нацистката окупация във Франция, скача от влак и наранява крака си. "Болката започна сериозно да се обажда, когато навърших 80 г.", обяснява Ченай.

Попитан за съвет как е успял да стигне до тази възраст, Кристиан с усмивка признава: "Никога не съм пушил, пил и не съм вземал наркотици. Така че бих казал, избягвайте тези три неща. Никога не спирайте, поддържайте активността си.

Ключът е да се научим да се справяме със стреса. Не можете да го избегнете обаче - организмът се нуждае от него, за да разработи защитни механизми - но можете да се научите как да го управлявате. Направете го рутинно: винаги, когато имате малко време, дори пет минути, уверете се, че наистина ще се отпуснете. И знайте, че аз не се страхувам от тази епидемия, защото съм в такава възрастова група, че от всеки 5 мои връстници един сутрин не се събужда."