Хиляди не получават законните си средства от 9 месеца

Около 5900 български граждани, които са работили в бившия СССР или Русия и имат право на пенсия оттам, не получават своите средства вече девет месеца. Данните са предоставени от Националния осигурителен институт (НОИ) и показват сериозен социален проблем, който засяга предимно възрастни хора с основен доход от тези пенсии.

Проблемът започна в март 2025 година

Трудностите започнаха през март 2025 г., когато не пристигна очакваното тримесечно плащане за първото тримесечие на годината. "Пенсиите от Русия идват веднъж на три месеца и трябваше да ни дадат парите около 17 март. Това обаче не се случи", разказва един от засегнатите пенсионери.

Причината е прекъсването на международните банкови преводи от Русия – резултат от война в Украйна и санкционния режим срещу Москва. За много от засегнатите това не са допълнителни пари, а основен доход за лекарства, храна и сметки.

Руски твърдения и успехи в съседни страни

Според информация на руската агенция ТАСС, позоваваща се на Социалния фонд на Руската федерация, България, Литва и Израел не са дали съгласие за приемане на преводите. "Русия в пълна степен изпълнява своите задължения към получателите на плащания в чужбина. Въпреки това санкционните ограничения създават препятствия за преводи към получатели зад граница", се посочва в официалното съобщение.

В същото време обаче Латвия и Естония успяха да разрешат проблема. През август 2025 г. Москва възстанови изплащането на пенсии в тези две балтийски държави. 13,300 души получиха общо 15,4 млн. евро, които преди това бяха блокирани поради санкции.

Дипломатическа активност в Прибалтика

Ключът към успеха на Латвия и Естония се оказа активната дипломатическа работа. През февруари 2025 г. официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че "Москва активно настоява за решаване на този въпрос, особено за военните пенсии в Прибалтика".

Естония и Латвия връчиха дипломатически ноти и постигнаха възстановяване на средствата чрез директни преговори. Банковите преводи бяха възстановени въпреки продължаващите санкции срещу руската банкова система.

България остава без официална позиция

За разлика от балтийските си съседи, българското правителство и МВнР засега не са направили официално изявление по въпроса. От юни 2025 г. МВнР заяви, че "не са налагани национални санкционни мерки спрямо Русия от българска страна извън тези на ЕС", но конкретни действия за решаване на проблема с пенсиите не са предприети.

Правната рамка и международните задължения

Изплащането на руските пенсии в България се базира на Договора за социална сигурност между България и Русия от 2009 г. Според споразумението сумите се изплащат от НОИ и руския пенсионен фонд на лицата с местоживеене на територията на другата страна всяко тримесечие.

Преводът на сумите се осъществява от руския пенсионен фонд към НОИ в евро, като се взема предвид валутният курс към деня на съставяне на платежната ведомост. НОИ от своя страна превежда средствата по личните сметки на пенсионерите в български лева.

Санкционният контекст

Трудностите с преводите са част от по-широкия санкционен режим, който ЕС наложи срещу Русия след нападението над Украйна. 17 пакета санкции включват изключване на множество руски банки от международната система за разплащания SWIFT, замразяване на активи и ограничения върху международните преводи.

През юни 2025 г. ЕС удължи икономическите санкции срещу Русия с още шест месеца, до януари 2026 г., което показва че проблемът няма да се реши автоматично.

Социалните последици

За хилядите засегнати българи липсата на реакция от страна на властите означава месеци на лишения и несигурност. Много от пенсионерите са над 70-80 години и разчитат на тези средства за ежедневното си оцеляване.

"Надявам се да платят, но кога ще е – нямам представа", казва един от пенсионерите, който получава месечна пенсия от около 100 лева от Русия.

Пътят напред

Опитът на Латвия и Естония показва, че дипломатическите усилия могат да доведат до резултат въпреки сложната международна обстановка. България разполага със същите правни инструменти – може да отправи официални искания към Русия чрез дипломатически канали, както направиха балтийските страни.

Решаването на този въпрос изисква балансиран подход, който зачита както международните ангажименти на България в рамките на ЕС, така и правата на собствените й граждани на социална защита, гарантирана от международни договори.