Един на всеки девет вида е застрашен от изчезване

Популациите на близо половината от мигриращите птици в световен мащаб намаляват, а един на всеки девет вида е изправен пред риск от изчезване. Тревожните данни са част от новия доклад "Състоянието на птиците по света" на организацията BirdLife International, представен по време на Световната среща на върха за миграционните пътища в Найроби, Кения, съобщават от Българското дружество за защита на птиците.

Първо глобално изчезване за континента

Констатациите в доклада, който се публикува на всеки четири години, очертават мрачна картина за бъдещето на прелетните птици. Особено тревожна е ситуацията за видовете, които зависят от морските местообитания, горите и крайбрежните влажни зони. Морските и крайбрежните птици се оказват сред най-застрашените.

През 2025 година тънкоклюният свирец беше официално обявен за изчезнал, което бележи първото глобално изчезване на птица от континенталната част на Евразия и Африка през последните векове. Още шест мигриращи вида са потвърдени или се предполага, че са изчезнали само за последните 150 години.

Заплахата не подминава и България. Много от гнездящите в страната мигриращи видове също са застрашени, като съществува реална опасност да бъдат загубени доскоро обикновени птици, сред които е пъдпъдъкът.

"През България минава голям миграционен път, като един от тесните му участъци е на наша територия. Усилията ни за предотвратяване на смъртността на птиците тук и за опазване на местата, на които спират за почивка, имат световно значение. Споделянето на тези усилия и отговорности с партньори допълнително ни мотивира в нашата работа," коментира Стойчо Стойчев, директор природозащита към Българското дружество за защита на птиците.

Декларацията от Найроби и милиарди за спасение

Като отговор на кризата, представители на правителства, научни и неправителствени организации, както и финансови институции, подписаха „Декларацията от Найроби за миграционните пътища“. С документа страните поемат ангажимент за засилено трансгранично сътрудничество и опазване на ключовите местообитания по целия маршрут на птиците.

"Докладът сочи недвусмислено: губим мигриращите птици с тревожна скорост. Но днешната Декларация от Найроби и обявените финансови ангажименти доказват нещо също толкова ясно: когато научните данни са убедителни и аргументите са изложени, светът действа," заявява Мартин Харпър, главен изпълнителен директор на BirdLife International.

Почетният председател на организацията, принцеса Такамадо, също приветства глобалния консенсус, подчертавайки, че мигриращите птици не признават граници и свързват Азия с Африка и Арктика с тропиците.

Финансовите институции вече предприемат реални стъпки за справяне с проблема. Азиатската банка за развитие планира да отдели 3 милиарда долара през следващото десетилетие за защита на поне 50 приоритетни влажни зони. Банката за развитие на Латинска Америка и Карибите ще инвестира между 3 и 5 милиарда долара до 2050 година. През лятото на 2026 година Глобалният екологичен фонд също одобри специален механизъм, който осигурява близо 9 милиона долара преки безвъзмездни средства и 107 милиона долара съфинансиране за възстановяване на влажни зони.

Основните причини за намаляването на птиците остават интензивното земеделие, климатичните промени, неустойчивият лов и инвазивните видове. Експертите обаче подчертават, че координираните усилия дават резултат – пример за това е спряният спад в популацията на египетския лешояд на Балканите, постигнат благодарение на дългогодишни целенасочени мерки.