Ако си представим нацията ни като едно тяло, на него несъмнено ще има татуировка на Христо Ботев. Обаче тази визуална натрапчивост не означава почит. Защото почитта не минава през тялото: тя минава през паметта, през ума и през духа

Родолюбие не означава национализъм, а национализъм не означава хомофобия. В последните дни бяхме свидетели на редица прояви на агресия, които поставят под съмнение представата ни за това какво всъщност е равноправието. Тези неприятни и неприлични актуални събития ни задължават да си зададем важни въпроси, свързани с историческата ни памет.

От собствената си история трябва да сме научили, че свободата по този край винаги е била изключително неизгодно занимание. Но винаги са се намирали смели, луди, виждащи в бъдещето, силни хора, които да се захванат с тази работа.

Свободата и равноправието са пряко свързани. В тази връзка, Христо Ботев никога не е бил националист, никога не е споделял националистически възгледи. Ботев е завършен интернационалист и ние не трябва да забравяме това. Или пък ако не го знаем, трябва да го научим.

Между другото, самият Ботев е бил силно скептичен както към способността на нацията да се освободи, така и към готовността ѝ да бъде свободна. Истинската памет предполага живота ни днес да бъде такъв, че напълно да разсейва и опровергава тези притеснения на Ботев.

И това е истинската почит — представата за свобода и равноправие да е жива и ярка. Останалото е просто татуировка и шум.

Мартин Димитров