На 5 март Църквата почита св. мъченици Конон и Йоан Българин.

Блаженият Йоан бил родом от България, млад на възраст, около 18-годишен, красив на лице, а бил и грамотен. При някакъв случай, който го сполетял, се отрекъл от Христа.

Той е починал на 5 март 1784 година, когато е бил на 19 години.

Но после, след малко време, дошъл в съзнание на стореното зло, разкаял се и като тръгнал от родното си място, дошъл в Света гора и останал във великата Лавра на свети Атанасий.

Там прислужвал на един духовен старец, който бил сакат, и се занимавал с четене на свещените книги. Но понеже го измъчвала съвестта поради отричането от Христа, ходел всякога мрачен, скръбен и мълчалив, така че с външния си печален вид показвал, че е преживял някакво голямо злополучие.

Един ден под предлог, че ще отиде в своето родно място, той отишъл в Цариград, наложил си червен фес на главата и обул червени обуща, и в такъв вид влязъл в джамията „Света София“, където започнал да се кръсти и да прави поклони по християнски.

Като го видели агаряните, се възмутили и строго го запитали защо прави това. А той, вечнопаметният, безстрашно изповядал, че е християнин и като християнин прави своя кръст и се покланя на Христа.

Агаряните се помъчили по разни начини да го обърнат, но не успели.

Накрая, като видели непреклонността на неговото убеждение, го обезглавили извън поменатата джамия.

Светият апостол на езичниците Павел, по време на едно от своите благовестнически пътешествия, просветил жителите на град Исаврия със светлината на истинната вяра в нашия Иисус Христос.

По това време в селището Витания, намиращо се на 18 стадия от град Исаврия, живеел един човек на име Нестор с жена си Нада. Родил им се син Конон.

Свети мъченик Конон строго почитал Бог. Той бил принуден да принесе жертва на идолите, но отказал и му забили гвоздеи на краката и го накарали да бяга. Изнемощял от мъките, по-късно Конон починал.