Изборът на новия главен прокурор беше предизвестен, предрешен и не е изненада за никой средно грамотен и средно разумен човек.

Не е изненада и гласуването 20:4 в полза на кандидата, който публично не признава разделението на властите, има нова визия за медийното присъствие на прокуратурата, която се изчерпва с неговите регулярни участия в брифинги и пресконференции и най-малко веднъж в седмицата, както и с други милиционерски трикове и номера.

Изненадата се крие в друго, драги читатели.

Изненадата е в това, че властта яко се уплаши и от протеста на подкрепящите Гешев, които блокираха центъра на София и спряха градския транспорт, както и от митинга на на неговите противници, които блокираха възловото кръстовище „Орлов мост“ за един цял работен ден, от което пострадаха хиляди и десетки хиляди невинни граждани, на които не им пука кой ще е новия главен прокурор, тъй като няма начин новият да се отличава по някакъв начин от предишния главен прокурор.

Властта се парализира и започна да преговаря с протестиращите и от двата лагера, но не посмя да разпръсне и двете общо взето рехави сборища, не преби митингуващите и не пусна водните оръдия срещу тях.

И се получи един парадокс – властта силово наложи „избор“ на нов главен прокурор, който е функция на силата, избрала предишния главен прокурор, но властта не намери кураж да се разправи с привържениците и с противниците на новия главен прокурор, а и двете страни бяха за бой. Властта потроши много пари в днешния ден, но всичките представители на властта сега доволно потриват ръце и ще си легнат да спят с мисълта, че са си свършили работата перфектно. За жабетата става въпрос. Ония жабета, дето ги ручахме от 30 години насам.

Любо Кольовски